Снимка: iStock

Карибският басейн е на път да се превърне в сцена на най-агресивната американска интервенция от десетилетия насам, след като президентът Доналд Тръмп нареди фактическа морска блокада на Венецуела. Това действие, комбинирано с безпрецедентното обозначаване на режима на Николас Мадуро като "чуждестранна терористична организация", не е просто поредният пакет от санкции, а фундаментална промяна в правилата на ангажиране. Вашингтон ефективно премахва дипломатическите ръкавици и третира една суверенна държава и член на ОПЕК не като политически опонент, а като криминален синдикат, който трябва да бъде физически изолиран. Изявлението на Тръмп за "най-голямата армада, събирана някога в историята на Южна Америка", която обгражда страната, цели да предизвика шок и капитулация в Каракас, прекъсвайки единствената останала артерия за твърда валута на режима – петролния износ.

Финансовата и логистична примка се затяга в момент, когато венецуелската икономика вече функционира на изпарения. Задържането на танкера The Skipper от американските власти миналата седмица и последвалият обратен завой на три супертанкера, пътуващи към страната, демонстрират, че заплахите на Белия дом имат реално физическо измерение. Въпреки че пазарът на суров петрол реагира с умерен оптимизъм, изпращайки сорта West Texas Intermediate нагоре с 1.7% до нива около 56 долара за барел, глобалният ефект е смекчен от трагичния срив на венецуелската индустрия. След 25 години социалистическо управление, добивът се е сринал със 70% до под 1 милион барела на ден. Това, което някога беше енергиен гигант, днес е маргинален играч, чието изчезване от картата би било усетено по-скоро политически, отколкото икономически. Въпреки това, Chevron Corp. остава в сложна позиция, балансирайки между санкциите и лицензите, опитвайки се да запази операциите си "без прекъсване" в една зона на потенциален военен конфликт.

Макроикономическият контекст на тази блокада е перфектно изчислен във времето. С глобални цени на петрола, които са сравнително ниски (петгодишно дъно преди лекия отскок), САЩ могат да си позволят да извадят венецуелските барели от пазара без да предизвикат инфлационен шок за американския потребител. Това дава на Тръмп стратегическа свобода на действие, която липсваше в периоди на скъп петрол. Обявяването на режима за нарко-терористична структура, използваща петрола за финансиране на престъпления, е правен ход, който отваря вратата за много по-широспектърни военни действия под претекста на националната сигурност, заобикаляйки стандартните международни норми за суверенитет.

Психологията на пазара тук е разделена на две. Търговците на суровини (commodities traders) остават хладнокръвни, оценявайки риска за доставките като минимален, тъй като Венецуела вече е почти "изключена" от системата. В Каракас обаче настроението е на екзистенциален страх. Изявленията на вицепрезидента Делси Родригес за "пиратско ограбване на богатствата" и мобилизацията на милицията от Мадуро издават усещане за обсада. Валутният пазар в страната вече е в свободно падане, като достъпът до долари се срина с 30% още преди блокадата, а инфлацията се очаква да надхвърли 400%. Страхът не е от цената на бензина, а от пълния колапс на държавността.

Историческата аналогия, която веднага изплува, е инвазията в Панама през 1989 г., когато САЩ свалиха Мануел Нориега. Тогава, както и сега, обвиненията бяха свързани с наркотрафик и пране на пари, а режимът беше делегитимиран преди военната намеса. Другият паралел е Кубинската ракетна криза и морската блокада на Кенеди – макар залогът днес да не е ядрен, механизмът на "карантина" на кораби е идентичен инструмент за принуда.

Основната теза на този ход е, че САЩ преминават от стратегия на икономическо изтощение към стратегия на активна смяна на режима чрез задушаване. Етикетът "терористична организация" е точката, от която няма връщане назад – тя прави преговорите почти невъзможни и поставя ултиматум за оцеляване.

В крайна сметка, пазарът ще трябва да оцени не толкова загубата на барели, колкото риска от геополитически прецедент. Историята днес е, че петролът вече не е просто стока, а оръжие и цел в една хибридна война, където границата между санкции и военни действия е окончателно заличена.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.