Снимка: iStock

Иронията в корпоративния свят рядко е по-отчетлива от момента, в който архитектите на глобалната корпоративна ефективност са принудени да приложат собствените си болезнени рецепти върху себе си. McKinsey & Co., институцията, която от век насам съветва правителства и сини чипове как да "оптимизират" структурите си, навлиза във второто си столетие не с фанфари, а с програма за драстично орязване на разходите. Докато глобалният управляващ партньор Боб Стърнфелс мотивира елита на фирмата в Чикаго с обещания за агресивен растеж, вътрешните разчети сочат друга реалност: необходимостта от съкращаване на около 10% от персонала в поддържащите звена през следващите 18 до 24 месеца. Това не е просто корекция на тримесечието, а признание, че моделът на безконтролна експанзия, който доведе до раздуване на щата от 17 000 до 45 000 души за десетилетие, се е сблъскал челно със стената на стагниращите приходи.

Числата разкриват структурен дисбаланс, който никой консултант не би толерирал у свой клиент. През последните пет години приходите на фирмата са замръзнали в диапазона 15-16 милиарда долара, докато оперативните разходи за персонал са скочили драстично. Този "reset" идва в момент, когато традиционните двигатели на растежа започват да буксуват. Саудитска Арабия, доскорошен източник на половин милиард долара годишни такси, преразглежда разходите си; Китай все по-активно заменя западните съветници с местни фирми; а в САЩ администрацията на Доналд Тръмп дава заявки за свиване на държавните разходи за външни услуги, което вече накара конкуренти като Accenture да бият тревога. В този контекст, стратегията на McKinsey да продължи да наема консултанти, докато реже "тили" (support functions), е опит да се запази машината за генериране на приходи, като се премахне мазнината, натрупана в годините на лесни пари.

Макроикономическата рамка на това преструктуриране е пряко свързана с навлизането на изкуствения интелект в "белите якички". Както говорителят на компанията признава, AI трансформира бизнеса и обществото, а McKinsey не е имунизирана. Много от задачите на поддържащия персонал – от проучвания до изготвяне на презентации – вече могат да бъдат автоматизирани или поне драстично ускорени. Това е класически дефлационен натиск върху цената на интелектуалния труд, който превръща административната ефективност от предимство в задължително условие за оцеляване. Фирмата, която наскоро съкрати 200 технологични роли и премахна 1400 позиции под кодовото име "Project Magnolia", сега просто ускорява неизбежната еволюция към по-малка, но по-високотехнологична база.

Психологията вътре във "Фирмата" (както служителите наричат McKinsey) се променя от елитарна самоувереност към несигурност. Партньорите, събрали се в Чикаго с гости като Опра Уинфри и Кондолиза Райс, може и да аплодират визията на Стърнфелс, но средното ниво мениджъри усещат, че ерата на безлимитните ресурси е приключила. Когато растежът спре, вътрешната конкуренция за ресурси и клиенти става ожесточена, а културата на "up or out" (израствай или си тръгвай) става още по-безмилостна.

Можем да направим исторически паралел с индустриалните гиганти от 80-те години, които трябваше да се "деиндустриализират", за да оцелеят в информационната ера. Сега консултантската индустрия преминава през своя собствена "индустриализация" на услугите – превръщане на бутиковия съвет в мащабируем, технологично подпомогнат продукт, където човешкият фактор е скъп лукс, запазен само за най-високото ниво на взаимоотношения с клиенти като Coca-Cola или Goldman Sachs.

McKinsey се опитва да избегне съдбата на "Kodak moment" в собствения си двор – да не пропусне промяната на бизнес модела, докато е заета да я продава на другите. Стърнфелс е прав да твърди, че "корабът е изправен", но цената за това плаване ще бъде платена от хиляди служители, които вече не се вписват в алгоритмичното бъдеще на консултирането.

В крайна сметка, пазарът ще оцени този ход не по сантименталните речи за 100-годишнината, а по маржовете на печалба. Историята днес е, че дори най-умните хора в стаята не могат да победят математиката на стагнацията без жертви, а McKinsey просто прави това, което би посъветвала всеки друг в нейното положение: "изрежете всичко, което не носи директни приходи, и наречете това трансформация".

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.