Снимка: iStock

Търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър заяви публично, че Китай изпълнява стриктно своите ангажименти, това е сигнал, който пазарите разчитат не просто като икономическа статистика, а като геополитически барометър за устойчивостта на крехкото примирие между двете суперсили. Джеймисън Гриър, ключовата фигура в търговската политика на администрацията, потвърди в неделя, че Пекин се придържа към условията на двустранните споразумения, като подходът на Вашингтон остава закотвен в принципа "проверяваме, наблюдаваме и следим". Този коментар идва в критичен момент, когато инвеститорите търсят потвърждение, че договореностите между президента Доналд Тръмп и Си Дзинпин от края на октомври – включващи удължаване на тарифното примирие и намаляване на търговските бариери – не са просто политически театър, а работещ механизъм.

Данните, които подкрепят това твърдение, са конкретни и засягат гръбнака на американския износ за Китай – земеделието. Според Гриър, Китай вече е изпълнил приблизително една трета от ангажимента си за закупуване на соя за настоящия сезон. Макар че по-рано имаше индикации за забавяне на поръчките, финансовият министър Скот Бесент уточни, че цените на соята са се повишили с 12% до 15% след споразумението, което е директна инжекция за американските фермери. Бесент подчерта, че макар Пекин да не ускорява изкуствено покупките, те се движат по план за сезона. Това осигурява необходимата ликвидност и предвидимост за селскостопанския сектор, който очаква и дългобавения план за федерална помощ по-късно тази седмица.

Тези отношения обаче са далеч по-сложна от търговията със зърно. Скорошният видео разговор между Бесент, Гриър и китайския вицепремиер Хъ Лифенг, определен като "задълбочен и конструктивен", показва желанието на двете страни да поддържат стабилни връзки въпреки структурните различия. Все още на масата остават нерешени въпроси като продажбата на социалната платформа TikTok и лицензите за износ на редки земни елементи от Китай. Това е деликатен танц, в който икономическата взаимозависимост се сблъсква с императивите на националната сигурност. Администрацията на Тръмп се опитва да изолира търговските потоци от стратегическото съперничество, създавайки двупистова система: зелена светлина за суровините и жълта до червена за високите технологии.

Пазара реагира на тези новини с облекчение, но примесено с постоянна бдителност. Потвърждението за спазване на договорите намалява риска от внезапна ескалация или нова търговска война, която би дестабилизирала глобалните вериги за доставки. Въпреки това, коментарите на Гриър относно технологичния сектор действат като охлаждащ душ за оптимистите. Запитан дали производители на чипове като Nvidia трябва да имат свободен достъп до китайския пазар, той бе категоричен: "Трябва да бъдем много предпазливи". Думите му, че националната сигурност стои "на първо място", дори пред финансовите резултати на компаниите, показват, че технологичното отделяне (decoupling) продължава да бъде доминираща доктрина, независимо от търговското разведряване в други сектори.

Историческият паралел тук е с периода на "разведряване" (détente) по време на Студената война, когато САЩ и СССР търгуваха със зърно, докато се състезаваха във въоръжаването. Днес чиповете са новите ракети. Администрацията ясно чертае границата – търговията е допустима и желана там, където не застрашава стратегическото превъзходство на САЩ. Този подход се различава от хаотичните първи години на търговската война, като сега се наблюдава по-структуриран и институционализиран процес на мониторинг и контрол.

Основната теза в тази ситуация е, че САЩ и Китай са намерили формула за "управлявано съперничество". Спазването на ангажиментите за соята е лесната част; истинският тест ще бъде управлението на ограниченията върху полупроводниците и редките метали. Гриър сигнализира, че прагът за допустим технологичен износ е подвижна цел, която ще се променя с времето, оставяйки вратата отворена за бъдещи рестрикции.

Няма нужда от илюзии за приятелство между Вашингтон и Пекин, а от предвидими правила на играта. Историята днес е, че правилата се спазват – поне засега – но играта става все по-селективна. Фермерите могат да си отдъхнат, но технологичните гиганти трябва да свикнат с мисълта, че геополитиката вече е постоянен елемент в техния баланс.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.