Снимка: iStock

В геополитиката има моменти, когато един лидер трябва да играе ролята едновременно на пожарникар и на архитект, и Доналд Тръмп се намира точно в такава ситуация, опитвайки се да спаси своето икономическо наследство от пламъците на историческата вражда в Източна Азия. Проведените последователни разговори с китайския президент Си Дзинпин и японския премиер Санае Такаичи не бяха просто протоколна любезност; те бяха спешна намеса за стабилизиране на системата. Напрежението между двете азиатски сили достигна точка на кипене, след като коментарите на Такаичи за възможна намеса на японски войски в криза около Тайван разяриха Пекин. Този спор заплашва да дерайлира търговското примирие, което Вашингтон и Пекин изковаха само преди седмици – сделка, която включва намаляване на митата, контрол върху фентанила и възобновяване на износа на редки земни метали. Тръмп знае, че ако Вашингтон бъде възприеман като твърде явен поддръжник на японската реторика в този момент, икономическите ползи могат да се изпарят мигновено.

Фундаменталната логика на тези разговори разкрива дълбоката икономическа взаимозависимост, която често остава скрита зад войнствените заглавия. Пазарите в Хонконг и континентален Китай реагираха с технологично рали, приветствайки усилията на Тръмп да предотврати спиралата на влошаване. Инвеститорите разбират, че стабилността е най-ценният актив. Си Дзинпин използва разговора, за да подчертае историческата тежест на въпроса, наричайки връщането на Тайван „неразделна част от следвоенния международен ред“. В същото време Тръмп, верен на стила си да гледа „голямата картина“, избегна публично споменаване на острова в своята социална мрежа Truth Social, фокусирайки се върху Украйна и търговския пакт. Това е класически пример за дипломатическо "намигване" – даваш на партньора си пространство да запази лицето си, докато запазваш сделката за соята и фентанила жива.

Психологическата динамика между тримата лидери е изключително сложна. Санае Такаичи, новият премиер на Япония, се радва на внушителна подкрепа от около 70% в проучванията на общественото мнение и не може да си позволи да изглежда слаба пред Пекин. От друга страна, Си Дзинпин е под натиск да покаже твърдост по въпроса за суверенитета. Рори Даниълс от Asia Society Policy Institute правилно отбелязва, че Пекин често иска Вашингтон да управлява търканията с американските съюзници, разглеждайки ги като подчинени на американската директива. Това поставя Тръмп в ролята на арбитър в спор, който няма лесно решение. Той трябва да увери Такаичи, че САЩ и Япония са „близки приятели“ и съюзът им е непоклатим, както тя самата потвърди пред репортери, докато същевременно подготвя почвата за своето посещение в Китай през април.

Рискът за инвеститорите се крие във възможността икономическото примирие да стане жертва на политическата гордост. Китай вече използва икономически лостове срещу Япония – от туристически предупреждения до забрана за внос на морски дарове. Ако САЩ бъдат въвлечени по-дълбоко в този спор, крехките договорености за редките земни метали, които финансовият министър Скот Бесент се надява да финализира до Деня на благодарността, могат да бъдат блокирани. Уенди Кътлър от Asia Society Policy Institute предупреждава, че с договореното пътуване през април, двете страни ще трябва да работят усилено, за да запазят примирието непокътнато. В крайна сметка, Тръмп се опитва да замрази геополитическия конфликт, за да размрази икономическите потоци. Това е танц върху тънък лед, където всяка грешна стъпка на някой от партньорите може да пропука повърхността и да повлече пазарите надолу. Тайван остава „гръмоотводът“ на двустранните отношения, и фактът, че Тръмп успя да го заобиколи в публичната си комуникация, е тактическа победа, но стратегическият проблем остава нерешен.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.