Снимка: iStock

В дипломацията има думи, които звучат скучно, но крият в себе си дълбоко напрежение, и „инвентаризация“ е точно такава дума. Когато търговският шеф на Европейския съюз Марош Шефчович посрещна американския министър на търговията Хауърд Лътник и търговския представител Джеймисън Гриър с фразата, че „днес не става въпрос за преговори“, той на практика свали картите на масата още преди обяда да е сервиран. Очакванията за пробив в митническата война бяха охладени до нулата. Това не е среща на партньори, които градят общо бъдеще; това е среща на счетоводители, които проверяват щетите от едно недовършено споразумение. Илюзията, че юлската сделка е сложила край на търговските търкания, се сблъсква челно с реалността на 50-процентните мита върху стоманата и алуминия, които Вашингтон разшири върху над 400 европейски продукта – ход, който Брюксел вече контрира със свои огледални мерки.

Фундаменталната логика на този конфликт надхвърля обикновения протекционизъм. Това е сблъсък на икономически философии. САЩ са недоволни от бавното темпо на Европа, тъй като Европейският парламент все още не е ратифицирал пакта, и използват това като лост за натиск. Но истинската битка се води на полето на регулациите. Ларс Льоке Расмусен, външният министър на Дания, диагностицира проблема с брутална точност: американците имат желания, които нямат много общо с търговията, а със структурата на цялата дигитална регулаторна рамка на Европа. Вашингтон иска да разводни екологичните и дигиталните правила на блока, виждайки в тях скрити бариери за своите технологични гиганти. Това превръща преговорите в игра с нулева сума – или Европа ще пожертва своя регулаторен суверенитет, или САЩ ще поддържат митническата бариера висока.

Психологията на преговорите е допълнително усложнена от „слона в стаята“ – Украйна. Сянката на войната и мирния план, изготвен от САЩ без участието на Европа, тегне над всяка дума, разменена в Брюксел. Това действие на Вашингтон изпрати шокови вълни сред европейските лидери, които се чувстват изолирани от процеса на вземане на решения за собствения си континент. Михал Барановски от полското министерство на икономическото развитие припомня очевидното: САЩ са зависими от европейското участие за икономическото възстановяване и военната подкрепа на Украйна. Но когато партньорът ти те игнорира по стратегически въпроси и те наказва с мита по търговски, доверието ерозира бързо.

Ситуацията се превръща в парадокс на взаимозависимостта. Двете страни отчаяно се нуждаят една от друга, за да противостоят на Китай и неговия контрол върху критичните минерали, но не могат да се разберат как да си разделят сметката. Докато Лътник и Гриър обядват с европейските министри, те знаят, че САЩ държат икономическия камшик, но Европа държи ключа към легитимността на всеки западен геополитически фронт. Липсата на сделка днес е сигнал, че администрацията във Вашингтон е готова да играе твърдо докрай, рискувайки да превърне най-близкия си съюзник в икономически васал. За инвеститорите това означава, че търговската несигурност остава константа. Стоманата и дигиталните услуги ще продължат да бъдат заложници на голямата политика, а идеята за единен трансатлантически пазар остава далечен мираж. В този климат на „инвентаризация“, единственото, което расте, е списъкът с взаимни претенции.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.