Снимка: iStock

Решението на Anthropic да инвестира 50 милиарда долара в собствени дата центрове в САЩ е не просто инфраструктурен проект, а заявка за индустриална революция в ерата на изчислителната икономика. В свят, където OpenAI и Meta вече измерват капиталовите си програми в стотици милиарди, този ход показва, че AI-революцията навлиза в най-материалната си фаза: бетон, мегавати, заетост и национална индустриална политика. Ако досега Anthropic беше известен като компанията на етичните инженери и сигурните модели, сега тя става и компания на турбините, кабелите и подстанциите.

Новите центрове, изграждани съвместно с британската Fluidstack, ще бъдат разположени в няколко щата, сред които Тексас и Ню Йорк, и ще започнат да влизат в експлоатация през 2026 г. Проектът е първият мащабен строеж, който Anthropic предприема без посредничеството на големите облачни платформи като Amazon Web Services или Google Cloud. Компанията планира да осигури 800 постоянни и 2400 временни работни места, а партньорът Fluidstack ще осигури „гигаваати“ мощност — конкретен, физически мащаб, който превежда изкуствения интелект на езика на енергетиката.

OpenAI вече е ангажирал 500 милиарда долара за проекта Stargate, Meta строи 2-гигаваатов кампус в Луизиана, а Марк Зукърбърг обяви план за 600 милиарда долара в инфраструктура и работни места. Google, Microsoft и Nvidia следват същата логика: да държат под контрол не само алгоритмите, но и пространството, в което те работят. Това е новият облик на технологичната конкуренция — не само интелектуална, а физическа. Ако предишното десетилетие беше доминирано от облачни абонаменти, следващото ще бъде измерено в мегавати и квадратни метри.

За Вашингтон този проект е подарък с политическо съдържание. Anthropic се позовава пряко на целите на администрацията на Тръмп да „запази лидерството на Америка в AI чрез укрепване на националната технологична инфраструктура“. Така индустриалната логика се среща с геополитическата: производството на изкуствен интелект вече е национален въпрос, а всеки нов център е и енергиен, и стратегически актив. В свят на нарастваща зависимост от данни и електричество, притежанието на изчислителна мощ на родна територия се превръща в еквивалент на суверенитет.

Критиците обаче не изчезват. Сумите изглеждат гигантски на фона на печалбите, които индустрията все още не е реализирала. Инвеститорите се питат дали няма повторение на оптичния балон от 2000 г. — когато инфраструктурата изпревари монетизацията. Но позицията на Anthropic и на част от сектора е ясна: „Не мисля, че има достатъчно ентусиазъм за това, което AI реално може да направи за хората“, каза финансовият директор на OpenAI Сара Фрайър миналата седмица. Пазарът, който от години търси следващия двигател на растежа, намира в тези проекти именно това — съчетание от технологичен потенциал и физическа инвестиция.

В дълбочина решението на Anthropic е и стратегическо пренареждане на модела. Докато OpenAI и Meta се опират на партньорства и мащаб, компанията на Дарио Амодей избира контрол и устойчивост. Изграждането на собствени центрове означава независимост от чужди облаци, по-добра енергийна ефективност и възможност за внедряване на собствени архитектури — от процесорите до охлаждането. Тази вертикална интеграция може да стане новата норма в AI индустрията, където всеки процент подобрение в latency или енергийна ефективност се превръща в конкурентно оръжие.

Технологично това е и инвестиция в сигурността на бъдещето. По-сигурните центрове означават по-малък риск от пробиви, по-добър контрол върху данните и възможност за създаване на изкуствен интелект с по-строги етични рамки. Така идеята за „надежден AI“, с която Anthropic започна пътя си, намира материален израз. Компанията превръща моралната философия в индустриална инфраструктура — рядко срещано съчетание в сектор, който често разменя бързия растеж срещу принципи.

Икономическият ефект от подобен проект може да се окаже по-мащабен, отколкото пазарът предполага. Разходите за енергия, чипове и строителство ще създадат верига от стимули, от която ще се възползват доставчици на оборудване, строителни корпорации, енергийни оператори и дори местни университети. AI вече не е концентриран в софтуерните квартали на Сан Франциско — той се превръща в индустрия на цели региони.

За инвеститорите сигналът е двупластов: капиталът продължава да влиза в AI не като спекулативна вълна, а като индустриална верига, която иска ток, хора и бетон. И ако 50 милиарда долара изглеждат прекалени, трябва да се има предвид, че това е цената на физическото бъдеще — бъдеще, в което интелектът вече има адрес, кабели и заетост.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.