Снимка: iStock
Всяка империя има своя момент на съзнателна изолация — мигът, в който решава, че е по-добре да рискува сама, отколкото да споделя уязвимост. За Китай този момент настъпи. Пекин влиза в следващата фаза на своята стратегическа еволюция — не просто съревнование със Съединените щати, а изграждане на самостоятелен технологичен и индустриален организъм. Самодостатъчност като идеология, като икономика, като доктрина.
През октомври Вашингтон и Пекин постигнаха едногодишно примирие в търговската война, но в дипломатическата геометрия на XXI век „примирие“ не означава покой. Китай гледа на президента Тръмп не като на партньор, а като на хаотичен фактор — катализатор, който изостря нуждата да се разчита само на себе си. Последният пленум на Китайската комунистическа партия очерта именно това: наука, технологии и индустрия като три стълба на следващия петгодишен план. Не лозунг, а план за енергийна и технологична автономия, обявен в момент, когато експортът изненадващо се сви и сигнализира, че старият двигател на растежа вече не работи.
Историческият пласт подсказва, че Пекин винаги използва натиска като източник на сила. Санкциите и ограниченията не го спират — те го дисциплинират. Сега този инстинкт се проявява в ускорена програма за вътрешни иновации: от авиация и биотехнологии до изкуствен интелект и квантови изчисления. В основата е принципът „военно-граждански синтез“ — научните пробиви се споделят между лабораториите и армията, между университетите и оръжейните комплекси. Технологията става национална кауза. Китай вече го е правил — при слънчевите панели, батериите, електрическите коли. Днес се готви да повтори същия модел с чиповете и изчислителните системи.
Пекин знае, че зависимостта от американските технологии — полупроводници, софтуер, патенти — е стратегическа слабост. Затова се гради не просто алтернатива, а паралелен свят: собствени стандарти, свои платформи, собствена верига на стойността. От гледна точка на Китай това не е откъсване, а възстановяване на контрол. В очите на Вашингтон обаче това изглежда като предвестник на нова технологична Студена война.
За САЩ „свободният пазар“ винаги е бил продължение на властта. За Китай самодостатъчността е продължение на сигурността. Двете концепции се изключват, защото произлизат от различна цивилизационна логика. Америка вярва, че конкуренцията ражда иновация. Китай вярва, че редът ражда устойчивост. И когато Пекин инвестира масово в местни компании, когато насочва капитал към държавни лаборатории и закрити инкубатори, това не е отстъпление от глобализацията, а нейната локална ревизия.
Но дори тази амбиция има пукнатини. Пленумът на партията показа не само решителност, а и умора: само 168 от 205 членове на Централния комитет се появиха — най-ниска активност от времето на Културната революция. Антикорупционните чистки на Си Дзинпин, които му осигуриха абсолютна власт, са същите, които изпразниха институциите от инициатива. Самодостатъчността изисква не само дисциплина, а и доверие — ресурс, който трудно се централизира.
Интерпретацията в глобален план е тревожна и за двете страни. Ако Китай наистина успее да изгради собствена технологична екосистема, американското влияние ще отслабне структурно, не временно. Световните вериги на доставки постепенно ще се изместват към китайска орбита — не защото Пекин ще ги купи, а защото ще ги направи излишни. За САЩ и съюзниците им това означава надпревара със собственото време: трябва да изградят алтернативни мрежи, нови партньорства, нова индустриална инфраструктура. И най-вече — да инвестират у дома.
Когато една нация реши да „стои сама“, тя не се изолира — тя изпитва света. Китай тества границите на глобалната взаимозависимост, докато Съединените щати се опитват да запазят своята технологична хегемония чрез контрол, не чрез доверие. Това не е просто икономическо съперничество, а сблъсък на идеи за бъдещето: свят на взаимност срещу свят на автономия. В крайна сметка и двете страни ще открият, че никой вече не може да бъде напълно сам. Но междувременно, когато Пекин казва „ще разчитаме само на себе си“, светът усеща как земята под глобализацията леко се разклаща.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
MS: Солидните печалби ще подхранят ралито на акциите
Празните дата центрове на Санта Клара показват новата криза на AI
Китай се готви да стои сам — а светът се готви за свят без опорни точки
Акционерите на Tesla блокираха инвестицията в xAI
Кой ще плати сметката за захранване на изкуствения интелект?
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▲0.24% |
| USDJPY | 154.03 | ▲0.11% |
| GBPUSD | 1.32 | ▲0.26% |
| USDCHF | 0.81 | ▼0.28% |
| USDCAD | 1.40 | ▼0.24% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 47 253.00 | ▲0.05% |
| S&P 500 | 6 816.92 | ▲0.46% |
| Nasdaq 100 | 25 540.50 | ▲0.80% |
| DAX 30 | 24 054.50 | ▲0.96% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 106 410.00 | ▲1.63% |
| Ethereum | 3 614.72 | ▲0.86% |
| Ripple | 2.56 | ▲8.18% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 60.02 | ▲0.22% |
| Петрол - брент | 63.92 | ▲0.38% |
| Злато | 4 097.76 | ▲2.17% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 535.38 | ▲1.50% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 112.64 | ▲0.03% |
| Germany Bund 10 Year | 129.08 | ▲0.04% |
| UK Long Gilt Future | 93.10 | ▼0.04% |