Снимка: iStock

Когато страхът трае по-кратко от въздишката, пазарът винаги намира сили да се върне. След няколко дни напрежение и разпродажби, инвеститорите отново се върнаха към любимата си мантра на ерата на изкуствения интелект: всеки спад е възможност. Акциите отново поеха нагоре, водени от същите технологични лидери, които преди седмица предизвикаха тревога със свръхвисоките си оценки.

Индексът S&P 500 се покачи с близо 1%, възстановявайки част от загубите след корекцията, която временно разклати увереността в продължението на ръста. Полупроводниковите компании поведоха възстановяването, а Nasdaq 100 нарасна с 1,2%, връщайки дишането на „AI-епохата“. Дори биткойн – барометър на рисковия апетит – скочи с 4%.

Тази реакция не беше случайна. Много инвеститори с кешови резерви приеха спада като покана, не като предупреждение. „Печалбите растат по-бързо от приходите, а това често води до разширяване на коефициентите“, коментира Робърт Едуардс от Edwards Asset Management. На практика, докато корпоративните резултати остават впечатляващи, дори най-високите оценки изглеждат „оправдани“.

На облигационния пазар напрежението продължи. Доходността по 10-годишните американски държавни книжа се повиши до 4,15%, след като нови данни показаха най-бърз растеж на услугите от осем месеца насам. Федералният резерв продължава да изпраща смесени сигнали – от едната страна желанието за по-ниски лихви, от другата – страхът от преждевременно облекчаване.

Над всичко това стои чувството, че пазарът живее в парадокс: едновременно пренатегнат и непоколебим. Главните изпълнителни директори на големите банки, от Goldman Sachs до Morgan Stanley, предупредиха, че акциите изглеждат „богато оценени“ и че корекция от 10-15% не би била нездравословна. И все пак, всеки опит за спад бива незабавно изкупен.

„Търговците не намират достатъчно причини да продават, но и не могат да открият нови аргументи за ръст. В този вакуум на логика действа психологията“, отбелязва Фавад Разакзада от Forex.com. На практика инвеститорите не купуват конкретни компании, а самата идея, че ръстът не може да спре.

Това поведение има име: buy-the-dip култура. След две години на почти непрекъснат възход, тя се е превърнала в неофициален механизъм на пазарна стабилност. Според анализаторите от Barclays, натискът за покупки ще остане силен, защото позиционирането е „високо, но не екстремно“, ликвидността е голяма, а сезонните фактори традиционно подкрепят пазарите до края на годината.

В дългосрочен план въпросът не е дали корекцията ще дойде, а кога и какво ще я предизвика. UBS отбелязва, че високите оценки сами по себе си не са причина за срив — пазарите се срутват не от числа, а от разочарование. Истинската опасност идва, когато печалбите спрат да растат, а очакванията останат високи.

Тук се появява интересният исторически контекст. В пика на дотком-балона през 2000 г. технологичните гиганти се търгуваха при 12-месечни коефициенти цена-печалба над 50. Днес същите компании — Apple, Amazon, Nvidia, Meta — са далеч по-ниско. Това, твърдят анализаторите, означава, че сме в подем, но не непременно в балон.

„Историята показва, че за да се промени нагласата на инвеститорите, е нужен макроикономически катализатор“, казва Никълъс Колас от DataTrek Research. „Докато няма такъв, вероятно ще видим продължение на бичия сценарий.“

Но не всички са спокойни. Президентът на Apollo Global Management Джим Зелтър предупреди, че „приливът от капитал към изкуствения интелект и центровете за данни“ повишава рисковете. Според него в индустрията вече се наблюдава класическият цикъл на свръхинвестиции, при който възвращаемостта върху капитала неизбежно ще се свие.

И все пак, корпоративните отчети остават стабилни. Deutsche Bank отбеляза, че ръстът на печалбите вече е по-широк — извън рамките на „Magnificent Seven“. Дори компании като Rivian и McDonald’s изненадват положително, а технологичният сектор продължава да води играта.

Днешният пазар е отражение на човешкото желание за постоянство. След години на кризи — пандемия, инфлация, войни, търговски напрежения — инвеститорите сякаш са решили, че единствената сигурност е именно в несигурността. Те купуват не защото вярват в ръст, а защото се страхуват да не го пропуснат.

И така, след всяка буря идва същият познат резултат — графиките пак сочат нагоре. Пазарът не е забравил уроците си, просто ги е пренаписал: страхът е временен, ликвидността – вечна.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.