Снимка: iStock

OpenAI завърши своето най-мащабно преобразяване – от идеалистичен проект с мисия за безопасен изкуствен интелект до една от най-ценните частни компании в света. След месеци преговори структурата вече е изчистена: Microsoft придобива 27% дял в OpenAI, оценявайки стартъпа на приблизително 500 милиарда долара, а самата OpenAI официално се трансформира в хибриден модел, където фондацията остава собственик, но печалбата става инструмент за оцеляване. Това е исторически момент — не само за технологичната индустрия, а за начина, по който светът започва да капитализира самото съзнание на машините.

Новата сделка не е просто корпоративна подредба. Тя е символ на сближаването между две епохи: идеализма на стартапите и реализма на пазарите. Microsoft, който вече вложи 13,75 милиарда долара в OpenAI, получава достъп до всички модели, включително и тези, които достигнат т.нар. AGI — изкуствен общ интелект, поне до 2032 г. Това означава, че дори и човешкият ум да бъде „надминат“ от алгоритъм, достъпът до него вече ще е предмет на договор, не на откритие.

В този смисъл сделката променя дефиницията на интелекта като обществен ресурс. Ако преди век индустриалната революция приватизира труда, то сега дигиталната революция приватизира мисълта. Разликата е, че този път интелектът не принадлежи на човека, а на код, който има акционери.

Юридическата архитектура е сложна, но посланието е просто: OpenAI вече не е лаборатория, а корпорация. Фондацията ще запази контрол, но ще притежава и 130 милиарда долара дялово участие, които ще бъдат насочени към проекти за здраве и обществени иновации. В корпоративния свят това изглежда като компромис между етика и пазар. В реалния — като признание, че изкуственият интелект вече е прекалено ценен, за да остане извън борсовата логика.

Microsoft също има своите граници. След постигането на AGI компанията вече няма да получава дял от приходите на OpenAI, а достъпът до нови инфраструктурни проекти в облака Azure ще се регулира от независим панел. От една страна, това е демонстрация на доверие и прозрачност; от друга — начин да се избегнат бъдещи обвинения в монополизация на човешкото знание.

Философският въпрос е друг: дали OpenAI все още може да твърди, че работи „в полза на човечеството“, след като интелектът, който развива, вече е измерим в проценти собственост? Или пък именно това е следващата логична фаза — интелектът да стане актив, който се търгува, за да се финансира собственото си усъвършенстване.

Пазарът вече даде своя отговор: акциите на Microsoft скочиха с почти 4% веднага след новината. Инвеститорите реагираха не на идеята за AGI, а на факта, че несигурността приключи. В епоха, в която компаниите буквално създават интелект, стабилността се превръща в най-търгувания ресурс.

Исторически това прилича на момента, когато индустриалците от XIX век започнаха да контролират енергията, за да контролират бъдещето. Днес технологичните корпорации правят същото с интелекта. Но разликата е, че този път енергията мисли.

Когато машините започнат да надминават хората в „икономически полезните задачи“, както се описва в договора, въпросът вече няма да бъде кой притежава технологиите, а кой определя морала им. Microsoft и OpenAI може би тъкмо затова избраха този момент — да легитимират новия ред, преди да се появи новият разум.

В крайна сметка това не е просто сделка между две компании, а архитектура на бъдещето, в което интелектът ще бъде едновременно продукт и собственост. И ако индустриалната епоха започна със стомана и пара, дигиталната ще бъде изградена от код и съзнание — лицензирано, регулирано и измерено до последния процент.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.