Снимка: iStock

Google направи стратегически ход, който може да промени не само начина, по който мислим за енергията, но и самата архитектура на дигиталната икономика. Технологичният гигант подписа 25-годишен договор с NextEra Energy за възраждането на ядрената централа Duane Arnold в щата Айова — съоръжение, което беше спряно през 2020 г., много преди изкуственият интелект да се превърне в новия двигател на световното търсене на електроенергия. Централата, с мощност от 615 мегавата, ще подаде първите мегавати към мрежата през 2029 г., а договорът предвижда и съвместна работа по бъдещи ядрени проекти в САЩ.

За Google това не е просто поредният „зелен“ проект. Компанията вече има близо 3 гигавата енергийни мощности, изградени съвместно с NextEra – партньорство, което обхваща вятърни, соларни и батерийни инсталации в няколко щата. Но сега фокусът се измества от експеримента към стабилността. Ядрената енергия, доскоро смятана за старо и рисково наследство на XX век, се връща като гаранция за бъдещето на AI инфраструктурата.

Причината е проста и математична. Всеки нов голям езиков модел, всяка изчислителна мрежа и всеки център за машинно обучение изисква непрекъснато, предсказуемо електричество. Докато слънчевите и вятърните източници зависят от природата, реакторът не чака вятър или облаци. Той осигурява постоянен ритъм – точно какъвто изкуственият интелект изисква. Тази „дисциплинирана енергия“ се превръща в новото злато на ерата на машинното съзнание.

Подобни сделки вече очертават нова енергийна геополитика в САЩ. Constellation Energy възстановява част от Three Mile Island – символ на някогашния ядрен страх, а Holtec International планира да рестартира Palisades в Мичиган до 2026 г. Това са различни компании, но общият знаменател е ясен – бързи решения, които връщат към живот съществуващи мощности, вместо да се чакат нови, бавни и скъпи проекти.

Промяната има и психологическо измерение. В продължение на десетилетия ядрената енергия беше „морално замразена“ – технологично ефективна, но социално неприемлива. Днес този страх е заменен от друга тревога: че ИИ може да изчерпи наличната енергия по-бързо, отколкото човечеството може да я произведе. Именно тази тревога прави ядрената енергия не просто приемлива, а необходима.

Google не е сам в това движение. Microsoft подписа през лятото споразумение за доставка на ток от малък модулен реактор в Охайо, а Amazon Web Services преговаря с Brookfield Renewable за достъп до нови ядрени мощности в Северна Америка. Големите технологични компании вече не просто „купуват енергия“ – те започват да я произвеждат, контролират и интегрират в собствени децентрализирани енергийни системи.

Това е тихо, но фундаментално пренареждане на властта в енергийния свят. Ако през XX век правителствата контролираха ядрените мощности, през XXI век технологичните корпорации стават техните нови оператори. В епохата на ИИ енергията вече не е обществена услуга, а частен ресурс. И този ресурс започва да се държи като капитал – с договори, деривати и стратегически резерви.

Човечеството се връща към атома не от носталгия, а от необходимост. Същият атом, който някога символизираше страха, днес символизира стабилността. И когато Google инвестира в реактор в Айова, това не е просто индустриален проект – това е декларация, че бъдещето на ИИ няма да бъде ограничено от границите на електрическата мрежа.

Накрая, този процес показва как технологичните компании започват да затварят кръга – от данните до енергията, от софтуера до физическите основи на съществуването си. И може би след време ще си спомним не за сделката сама по себе си, а за момента, в който атомът и алгоритъмът се срещнаха отново – този път не като врагове, а като съюзници.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.