Снимка: iStock

Понижението на лихвите от Федералния резерв бележи не просто промяна в монетарната посока, а начало на нов икономически сезон. Светът отново влиза във фаза на изкуствен подем, подхранен не от растеж, а от страх да не бъде изгубен растежът. Това е момент, познат от историята – когато финансовата система започва да диша не с реалната икономика, а с очакванията за нея. Пазарите усещат, че лятото на ликвидността е започнало. Но под този кратък сезон на слънце вече се надига студеният фронт на илюзиите.

Механизмът е прост и почти цикличен: всеки път, когато лихвите тръгнат надолу, капиталът тръгва нагоре. Вече виждаме първите признаци – Nasdaq тества нови върхове, златото и биткойна се движат синхронно под върховете си, а корпоративните облигации отново се търгуват с премия, сякаш рецесията е само слух. Във въздуха има усещане за повторение на 2019 г., но контекстът е различен. Тогава Фед смекчи политиката, за да стабилизира света след търговската война. Днес я смекчава, за да прикрие последствията от нея.

Ликвидността отново започва да циркулира по света, но неравномерно. В САЩ тя влиза в акциите и технологичните сектори, които вече се превръщат в квазивалутен заместител на долара – активи, които носят идентичност и доверие, а не само доходност. В Азия тя се влива в износа – южнокорейските и тайванските компании отново усещат прилив на поръчки за чипове, докато китайската икономика стои между дефлация и отчаяна стабилност. В Европа ликвидността просто изтича. Еврозоната няма инструменти да отговори на новия американски цикъл. Европейската централна банка е в капан: да запази стабилността на еврото означава да гледа как растежът изчезва; да го жертва – значи да приеме слабостта като стратегия.

Това не е първият подобен разлом между континентите. През 1998 г. Азия бе епицентърът на кризата, през 2008 г. – Америка, през 2011 – Европа. Сега напрежението се прехвърля между трите зони едновременно, защото пазарите вече не вярват на нито една институция напълно. След пандемията централните банки се превърнаха в архитекти на спасения, а не на политики. Те вече не действат в името на стабилността, а в името на психологическия комфорт на инвеститорите. Това е нов тип монетарна ера – ера на успокоението.

Проблемът е, че спокойствието не е безплатно. Лихвените понижения на Фед ще изкривят капиталовите потоци в глобален мащаб. Капиталът ще се върне в активи с висок риск, защото доходността по сигурните инструменти пада, а алтернативата за инвеститорите става ясна: или се адаптирай към риска, или остани извън цикъла. Тази динамика ще тласне напред технологичните акции, криптовалутите и част от суровините, но ще изолира реалната икономика. Производството, индустрията и малкият бизнес няма да усетят „облекчението“. Ликвидността ще остане в системата, без да стига до реалната заетост. Това е първият белег на “зимата на илюзиите”.

Световните икономики вече реагират по своя начин. Китай се готви да отговори на американския ход не с лихви, а с валута – юанът може да бъде оставен да се плъзне надолу, за да компенсира загубата на конкурентоспособност. Европа ще се опита да запази паритет чрез интервенции, но те са обречени, ако капиталът продължи да тече към САЩ. В този контекст новата фаза на доларова доминация е неизбежна. Фед може и да понижава, но остава единственият реален магнит за глобалните спестявания. Светът не вярва в стабилността на Америка, но вярва в нейната сила.

Психологическият ефект от този цикъл е също толкова важен, колкото и икономическият. Инвеститорите усещат, че времето на високата доходност приключва, и започват да търсят “новото чудо” – актив, който да компенсира липсата на реален растеж. Това може да бъде всичко: от изкуствения интелект до енергийния преход, от злато и уран до нови форми на държавен дълг, представен като „зелен“. Идеите за спасение ще се множат, защото системата се нуждае от история, в която да вярва. След всеки цикъл на понижения идва цикъл на мечти.

Но зад тази мечта стои една проста зависимост: доларовата ликвидност, колкото и изобилна да е, не може да реши структурните слабости на света. Дълговете на правителствата продължават да растат, демографският натиск в развитите държави остава, а геополитическите напрежения се задълбочават. Нито една лихва не може да компенсира липсата на доверие. Именно това отличава лятото на ликвидността от предишните вълни на облекчаване – то идва в свят, който вече е циничен към спасителите си.

Интересното е, че пазарът дори не се опитва да скрие този цинизъм. Търговията днес е не за бъдеще, а за момент. Всеки очаква „друго понижение“, „още един сигнал“, „още малко време“. Така цикълът се превръща не в политика, а в навик. А навиците, когато станат системни, се наричат зависимости. Това е най-точното описание на глобалната финансова среда през 2025 г. – зависимост от меката дума на Фед, от мълчанието на ЕЦБ, от надеждата, че все някой ще предотврати следващата криза.

В този смисъл, Фед може и да е дал старт на лятото на ликвидността, но под повърхността вече се формира зимата на илюзиите. Когато всяка добра новина се тълкува като повод за още дълг и още риск, а всяка лоша – като сигнал за ново понижение, системата влиза в състояние на перманентна изкуственост. Това е икономика без сезон, без естествен цикъл, без корекция. Но историята винаги намира начин да си го върне — внезапно, рязко и без предупреждение.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.