Снимка: iStock
Светът се приближава към момент на пресичане между историята и бъдещето – точка, в която геополитиката, технологиите и капиталът могат да се слеят в една обща криза. Изследователи от лондонската аналитична компания Sibylline я наричат „polycrisis“ – система от взаимосвързани шокове, чийто връх може да настъпи около 2027 г. В центъра на всичко стои Тайван и неговият технологичен монолит TSMC, производителят на най-напредналите чипове за Nvidia, AMD, Apple и целия западен свят.
Тези микроскопични полупроводници са се превърнали в новия нефт на XXI век – и вероятно в искрата на следващата глобална буря.
Докладът на Sibylline предупреждава, че на хоризонта се очертава комбинация от събития, които могат да поставят света в синхронен стрес тест: китайска военна интервенция в Тайван, руско създадено напрежение в територия на НАТО, иранско затваряне на Ормузкия пролив, севернокорейски инцидент на полуострова, политическа парализа в САЩ и Европа и дори блокиране на търговски маршрути. Всички тези сценарии сами по себе си биха били тревожни; заедно те рискуват да се превърнат в архитектура на системен шок.
В основата на всичко е битката за технологично надмощие. Изкуственият интелект се превърна в геополитическа оръжейна програма – „който пръв създаде изкуствена суперинтелигентност, ще контролира бъдещето“, пишат анализаторите. Според тях, САЩ и Китай вече действат под осъзнаването, че AI е новата ядрена надпревара. Без достъп до чиповете на TSMC обаче нито една от страните не може да спечели. Тайван, малък остров с 23 милиона души, държи 90% от производството на най-напредналите полупроводници в света.
Пекин вижда този факт като стратегическа уязвимост и възможност едновременно. За Китай, обединението с Тайван не е просто исторически дълг – то е предпоставка за технологично лидерство в „четвъртата индустриална революция“. Според доклада, китайската армия е получила заповед да бъде „готова за Тайван“ до 2027 г., а американското командване в Индо-Тихоокеанския регион работи по същия времеви хоризонт. Войната за чипове може да се окаже и война за време.
Паралелно с това, в САЩ капиталовите инвестиции в AI инфраструктура надхвърлят един трилион долара между 2025 и 2027 г. Целта е проста: да се създаде критична маса от изчислителна мощ, която да изведе изкуствения интелект до ниво на „супер кодери“ – модели, способни да генерират и подобряват собствения си код. Ако прогнозите се окажат верни, 2028 г. може да бъде първият момент в историята, когато човечеството създава изкуствено съзнание по-умно от самото него.
Тук обаче идва геополитическата тревога: който контролира достъпа до AI-grade чипове, контролира възможността за създаване на такава суперинтелигентност. Затова според изследователите Китай може да прибегне до блокада или карантина на Тайван още преди 2027 г., за да отреже САЩ от техния най-важен технологичен ресурс. Пазарите усещат това под повърхността – всяка новина от региона вече се отразява в цените на Nvidia, TSMC и Broadcom, защото инвеститорите започват да калкулират геополитически риск в технологичната оценка на света.
От икономическа гледна точка една такава „polycrisis“ би имала дълбоки последици: прекъснати вериги за доставки, дефицит на полупроводници, стагфлация и ускорена милитаризация на капиталовите потоци.
Сценарий, който би могъл да създаде нов тип глобална двуполюсност – не между идеологии, а между инфраструктури. Изкуственият интелект става новата бариера между Изтока и Запада, а чиповете – новите златни резерви.
Възможно е кризата, за която говори Sibylline, да не избухне изведнъж, а да се разстеле като поредица от взаимно подсилващи се сътресения. Политическите системи в САЩ и Европа вече показват признаци на фрагментация, а глобалните вериги за доставки все по-често се чертаят според геополитическа лоялност, не според ефективност. Ако това продължи, пазарът на технологии и пазарът на сигурност ще се слеят в едно – всеки алгоритъм ще има националност, всяка компания – геополитическа сянка.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▲0.08% |
| USDJPY | 153.04 | ▼0.02% |
| GBPUSD | 1.33 | ▲0.09% |
| USDCHF | 0.80 | ▲0.02% |
| USDCAD | 1.40 | ▲0.06% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 47 588.80 | ▼0.16% |
| S&P 500 | 6 881.88 | ▲0.17% |
| Nasdaq 100 | 25 861.80 | ▲0.56% |
| DAX 30 | 24 362.40 | ▲0.27% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 114 732.00 | ▲0.15% |
| Ethereum | 4 142.96 | ▼0.39% |
| Ripple | 2.62 | ▼0.85% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 61.84 | ▼0.13% |
| Петрол - брент | 65.40 | ▲0.48% |
| Злато | 3 986.52 | ▼1.95% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 527.78 | ▲3.05% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 113.26 | 0.00% |
| Germany Bund 10 Year | 129.53 | ▲0.03% |
| UK Long Gilt Future | 93.64 | ▲0.26% |