Снимка: iStock

Докато Силициевата долина се състезава за корпоративни клиенти в САЩ и Близкия изток, Китай тихо разгръща друга стратегия — не да продава изкуствен интелект, а да го раздава. Моделът DeepSeek, създаден от китайската група High-Flyer и интегриран в облачните услуги на Huawei, превръща достъпа до AI в масов продукт, достъпен за континент, който до вчера беше изключен от състезанието. Целта е проста: да се направи AI евтин, лек и достатъчно ефективен, за да работи в среда с ограничени ресурси. Но зад тази „демократизация“ стои по-дълбока логика — създаване на цифрово влияние.

В сърцето на тази нова експанзия стои Африка — място, където енергията е оскъдна, но населението расте по-бързо от всякога. В Найроби, Лагос и Йоханесбург местни стартъпи започват да изграждат върху китайската архитектура чатботове, образователни приложения и финансови анализатори. Причината не е идеология, а икономика. DeepSeek е по-евтин от западните си конкуренти. Обработка на един милион токени струва 27 цента, докато OpenAI таксува пет долара. За млада африканска компания това е разликата между „имаме идея“ и „имаме продукт“.

Фундаментално, Китай не гони бърза печалба. Той гради екосистема. Политиката на Huawei и High-Flyer напомня Пояс и път, но в дигитален вариант. Вместо пътища и пристанища – облаци и модели. Вместо заеми – безплатни токени и open-source код. С всяка нова инсталация на DeepSeek върху африкански сървър, Пекин не просто разширява пазар; той укрепва сфера на влияние, базирана върху данни, инфраструктура и зависимост от неговите стандарти.

Историческият пласт на тази стратегия е предвидим: когато дадена технология стане достъпна, тя се превръща в политически инструмент. Китай вече направи това с телекомуникациите. Huawei и ZTE изградиха гръбнака на африканската 5G мрежа; сега същите компании изграждат основата на AI инфраструктурата. От смартфоните на Transsion до облаците на Huawei и моделите на DeepSeek — всеки слой на дигиталния живот в Африка вече има китайски компонент.

Африканските предприемачи гледат прагматично. За тях въпросът не е геополитика, а достъп. „Според Сан Франциско Африка не съществува“, каза една от водещите фигури в кенийския технологичен сектор. Западните модели, обучени на английски, често грешат при африкански имена, езици и културен контекст. Когато технологиите не разбират потребителя, те го обезличават. Китайските модели, макар и не перфектни, се оказаха по-гъвкави – позволяват локално обучение, адаптация и работа върху местни езици.

Но цената на този достъп може да се окаже висока. DeepSeek и Huawei съхраняват част от данните на потребителите на сървъри в Китай, под юрисдикция, в която държавата има право на достъп. За някои африкански държави това е удобство; за други – риск. При тестовете за прием в китайските университети през юни, когато сървърите временно бяха изключени, стотици африкански приложения останаха парализирани. Зависимостта вече не е теория – тя се измерва в часове без връзка.

Който контролира интелекта, контролира бъдещето. В новия свят изкуственият интелект е новото електричество — без него няма развитие. Но за разлика от електричеството, източникът му не е в земята, а в данните. И Африка, която дълго беше източник на природни ресурси, днес рискува да стане източник на дигитални.

Западът вижда заплаха, Китай вижда възможност, а Африка — шанс за първи път да не закъснее за технологична революция. И въпреки рисковете, този шанс изглежда прекалено ценен, за да бъде отхвърлен. Защото докато светът спори за идеологии, Африка търси практичност – решения, които работят днес, не утре.

Както някога железниците свързаха континента с индустриалния век, днес облачните модели свързват Африка с дигиталния. Разликата е, че този път влакът не идва от Лондон, а от Пекин. И дали това е зависимост или възможност, ще зависи не от технологията, а от това кой ще държи сървърите.