Снимка: iStock

В Пекин се събраха над 170 представители на чуждестранни компании и бизнес камари, за да чуят едно послание, което прозвуча като опит за успокояване на света: Китай няма намерение да превръща износа на редки земи в оръжие. Срещата, ръководена от вицеминистъра на търговията Лин Джи, беше повече от протоколна. Тя беше сигнал — може би последният преди нова ескалация между двете най-големи икономики на планетата. Пекин иска да убеди инвеститорите, че ограниченията му върху стратегически материали като редките материали са „отговорна мярка“, целяща стабилност, а не натиск. Но под този дипломатичен тон стои по-дълбока истина: ресурсите от редки елементи вече не са просто индустриални суровини — те са новата валута на геополитическата сила.

Решението на Китай да въведе контрол върху износа на редки метали дойде като реакция на новите американски ограничения върху технологичните компании и предстоящите мита върху китайски кораби. От Вашингтон последва закана: нови 100% тарифи върху китайски стоки и забрана за износ на „всякакъв критичен софтуер“. Двете икономики продължават да играят геоикономически покер, в който всяка карта тежи милиарди долари. Разликата този път е, че Китай държи минералните козове.

Около 80% от глобалната преработка на редки метали се извършва в Китай. Без тези елементи няма електромобили, няма смартфони, няма батерии, няма модерна военна техника. И докато Вашингтон разполага с капитали и технологии, Пекин контролира суровинната верига. Точно затова съобщението за нови експортни ограничения предизвика шокови реакции в столиците по света. В Брюксел, Вашингтон и Токио телефоните не спираха да звънят — въпросът беше не дали това е търговски ход, а дали не сме свидетели на началото на минерална студена война.

В същото време Китай усеща, че светът се мобилизира. Само ден след обявяването на контрола върху износа, американският президент Доналд Тръмп подписа историческо споразумение с Австралия за осигуряване на достъп до редки метали и критични минерали. Сделката има и стратегическо значение: тя подсилва съюза AUKUS — геополитическия инструмент за противодействие на китайското влияние в Индо-Тихоокеанския регион. Австралия, която е вторият по големина производител на редки метали след Китай, сега се превръща в ключов доставчик за Запада. Това означава едно — минералната карта вече се разиграва като военна.

Срещата в Пекин цели да промени този наратив. Китай иска да убеди чуждестранните компании, че ще продължи да „одобрява легитимни транзакции“ и че няма да блокира нормалния поток на стоки. Но на пазарите думите не са достатъчни. След като Нидерландия преди седмица използва стар извънреден закон, за да поеме контрол над китайската компания Nexperia — ключов производител на чипове — Пекин отговори с блокиране на износа от китайските заводи на същата фирма. Резултатът е мигновен: европейската автомобилна индустрия е на прага на нов кризисен недостиг на полупроводници, който може да парализира производството в рамките на 10 до 20 дни.

Това е ефектът на доминото, който демонстрира колко взаимозависима е глобалната икономика. Европа, опитвайки се да защити собствената си технологична автономия, всъщност се оказва в капана на двустранен натиск — между американски санкции и китайски контрамерки. Автомобилните концерни, които доскоро говореха за „зелена трансформация“, сега се борят за достъп до елементарни компоненти. В този контекст думите на Лин Джи, че Китай ще „работи за стабилността на световните вериги за доставки“, звучат повече като предупреждение, отколкото като уверение.

В исторически план, когато ресурсите се превръщат в оръжие, икономическите последици се прехвърлят върху пазарите с експлозивна скорост. В края на 70-те години това бяха петролните шокове, които изстреляха инфлацията и пренаредиха глобалната икономика. Днес аналогът са редките метали - елементите, които стоят в сърцето на всяка зелена, дигитална и военна трансформация. Ако доставките от Китай се ограничат, това няма просто да повиши цените на батериите или смартфоните — то може да забави цялата технологична революция на Запада.

От китайска гледна точка, новата политика има и вътрешна логика. Пекин иска да създаде по-строг контрол върху стратегическите сектори и да предотврати изтичането на технологичен потенциал. След години на натиск от американските санкции върху Huawei, SMIC и други технологични шампиони, Китай вече осъзна, че „суровинният суверенитет“ е също толкова важен, колкото и военният. В този смисъл новите ограничения не са случайни — те са част от по-дълбок план за укрепване на вътрешната индустриална верига и за разграничаване на доверените партньори от стратегическите конкуренти.

Но ефектът е двупосочен. Колкото повече Китай затяга контрола, толкова повече Западът се обединява около идеята за „декитайзиране“ на веригите за доставки. Австралия, Канада, САЩ и Япония вече обявиха инвестиции за милиарди долари в собствени добивни и преработвателни мощности. Европа също стартира инициатива за „стратегически суровини“, но с темпове, които трудно могат да се конкурират с китайската експанзия.

Така глобалният пазар на редки земи се превръща в арена на нов тип надпревара — бавна, но системна, където икономическите линии на зависимост са по-мощни от дипломатическите декларации. Пекин разбира това и се опитва да задържи баланса: да не изглежда агресивен, но и да покаже, че притежава реална сила. Затова и срещи като тази с 170-те компании са толкова показателни — те не целят компромис, а демонстрация на контрол.

В крайна сметка, борбата за редките метали е борба за бъдещето. Тя определя кой ще държи енергийния и технологичния ключ на следващото десетилетие. А в този контекст успокояващият тон на китайските власти може да се разглежда като тактически ход – да се намали напрежението, без да се отстъпи позиция.

Историята показва, че когато една държава притежава ресурс, от който зависи светът, тя никога не го използва само като стока. Тя го използва като инструмент. Китай вече направи това със стоманата, с батериите, с електромобилите. Сега идва редът на редките земи. И макар официалното послание да е за „мир и стабилност“, световните пазари усещат друго — че навлизаме в ерата, в която ресурсите отново диктуват политиката, а не обратното.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.