Снимка: iStock

Европа винаги е дишала в ритъма на Америка — понякога със закъснение, понякога с недоверие, но неизменно в същата посока. Днес този ритъм звучи все по-притеснително. Докато американските индекси се изстрелват до рекорди, а 9 трилиона долара ново „хартиено богатство“ поддържат потреблението зад океана, Старият континент усеща друга вибрация — на нестабилност, зависимост и липса на баланс. Европа може и да не преживява същата еуфория като Уолстрийт, но тя е най-застрашена, ако тази еуфория приключи.

Високите оценки в САЩ вече диктуват цените и на европейските активи. Ликвидността се насочва към глобални ETF-и, капиталът напуска традиционните индустриални акции, а корпорациите от Франкфурт до Милано гледат с тревога как пазарната логика се изкривява от психологията на американските инвеститори. Европа не води този балон — тя просто го следва. И това я прави още по-уязвима.

През 2025 г. пазарната стойност на американските компании надвишава 60% от глобалната капитализация, най-високото ниво в историята. В същото време, целият STOXX Europe 600 тежи колкото един-единствен технологичен гигант като Microsoft или Apple. Тази концентрация не е просто финансов дисбаланс — това е прехвърляне на икономическо влияние. Когато Уолстрийт кихне, Лондон и Париж настиват. Когато S&P 500 се коригира, немските и френските пенсионни фондове губят директно — защото все повече от техните портфейли са „американизирани“.

Европейските икономики не са защитени от ефекта на „богатството по екрана“. В страни като Германия, Франция и Нидерландия пазарът не доминира културно както в САЩ, но ефектът върху доверието и инвестиционната активност е същият. Когато индексите растат, бизнесът инвестира, банките отпускат кредити, а потребителите харчат по-смело. Но когато американският пазар обърне — това доверие се изпарява мигновено.

Проблемът е, че Европа днес няма свой двигател на растежа. Ако в САЩ стимулът идва от технологичните мегакорпорации и „AI манията“, в Европа двигателят е по-скоро вносен — енергия, износ към Китай, и капитал от САЩ. Тази зависимост превръща европейската икономика в заложник на чужди цикли. И ако пазарната корекция отвъд океана доведе до охлаждане на потреблението в САЩ, ефектът върху европейските износители ще е незабавен.

Експортно ориентирани икономики като Германия и Нидерландия са особено изложени. Сектори като автомобилостроене, луксозни стоки и индустриални машини вече усещат напрежение. Когато богатият американски потребител започне да пести, LVMH, BMW, Hermès и Siemens първи усещат удара. Зависимостта от американския висок сегмент е същият риск за Европа, какъвто е „богатственият ефект“ за самите САЩ.

Дори на борсите вече се вижда разминаването. Докато Nasdaq и S&P 500 растат с над 20% от началото на годината, Euro Stoxx 50 е с едва 6% нагоре — не защото европейските компании не печелят, а защото инвеститорите не вярват, че могат да поддържат ръста без американския капиталов поток. Инвестиционните фондове продължават да теглят пари от Европа и да ги насочват към Ню Йорк, където доходността и ликвидността са по-високи. Това е структурен риск — Европа е превърната в вторичен пазар в система, доминирана от долара и американската психология на риска.

Същевременно европейските компании се оказват между два свята. От едната страна са инвеститорите, които искат растеж и дивиденти; от другата — регулациите и ESG изискванията, които ограничават възвращаемостта. Докато американските корпорации могат да финансират AI експанзията си чрез капиталовия пазар, европейските се задъхват от ограничения и високи лихви. Това ги прави по-устойчиви при спад, но и по-бавни при растеж.

Европейският инвеститор, който днес гледа към САЩ с възхищение и завист, трябва да си спомни уроците от 2000 г. и 2008 г. — балоните винаги се пукат първо там, където са най-гланцирани. А този път Америка не само води балона, тя го изнася. Европейските пенсионни фондове, суверенни фондове и индивидуални инвеститори вече имат рекордни експозиции в американски акции. Зависимостта от доларовите пазари е по-висока от всякога — и ако ликвидността се изтегли, Европа ще бъде първият страничен потърпевш.

Но има и обратна перспектива. В тази прекомерна концентрация може да се крие нов шанс за Европа. Докато САЩ се опитват да удържат балона си, европейските компании с реални активи и стабилен кешфлоу могат да се окажат „убежището на разума“. Сектори като енергетика, инфраструктура, фармация и индустриални технологии — Siemens, Schneider Electric, TotalEnergies, Novo Nordisk — се превръщат в „тихите бенефициенти“ на американската нестабилност. Тези компании не обещават 50% ръст на година, но предлагат предсказуемост, нещо, което пазарите са забравили да ценят.

За дългосрочния европейски инвеститор това е моментът на преосмисляне. Да се гони S&P 500 изглежда лесно, докато индексът расте, но истинската стратегия е диверсификация с разум, не с еуфория. Пазарът на САЩ може да е най-добрата история на последното десетилетие, но в следващото може да бъде и най-големият риск. Европа има рядката възможност да се позиционира като остров на стабилност в свят на прегрята ликвидност.

Възможно ли е това? Да — ако европейският капитал се върне към реалната икономика, а не към имитацията на американския финансов модел. Това означава инвестиции в енергийна независимост, индустриална модернизация и иновации, а не в копиране на Nasdaq. Истинският растеж идва не от спекулация, а от технология с производствена стойност — нещо, което Европа винаги е умеела да прави.

Докато Америка харчи богатството си, Европа все още може да го създава. Но за целта трябва да остане трезва, когато другите са опиянени.

И ако пазарът в САЩ е в еуфория, това не значи, че Европа трябва да танцува по същата музика. Напротив — понякога най-добрата инвестиция е търпението. Старият континент има шанс отново да докаже, че истинската стойност не се измерва в пиксели, а в устойчивост.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.