Снимка: iStock

Китай обяви, че остава на път да постигне годишната си цел за икономически растеж от около 5%, въпреки че последните данни показват най-слабата експанзия от една година насам. Брутният вътрешен продукт се е увеличил с 4.8% на годишна база през третото тримесечие – малко над прогнозите, но под повърхността цифрите очертават икономика в процес на загуба на скорост и доверие. Докато износът и индустриалното производство продължават да поддържат номиналния растеж, вътрешното търсене, инвестициите и ценовата динамика остават тревожно слаби.

Официалният тон на Националното статистическо бюро бе оптимистичен – говори се за „солидна основа“ за постигане на целите и обещание за „по-активна и ефективна макрополитика“. Но зад тази реторика се крие неприятната реалност на дефлационен натиск, отслабващ имотен сектор и исторически нисък номинален растеж. Базисният индекс на цените в БВП спада вече десето поредно тримесечие – най-дългата дефлационна серия в съвременната история на страната. Това означава, че реалният растеж изглежда по-висок само защото цените падат.

Най-големият контраст в китайската икономика днес е между световното търсене и вътрешното нежелание за харчене. Експортът остава изненадващо силен – компаниите компенсират отслабналия американски пазар с доставки към Азия, Африка и Близкия изток. Индустриалното производство нарасна с 6.5% през септември, над всички прогнози. Това временно поддържа заетостта и данъчните приходи, но не решава структурния проблем – китайските домакинства не харчат, а компаниите не инвестират. Растежът вече се крепи на машини и контейнери, не на потребители и доверие.

Показателно е, че фиксираните инвестиции спадат с 0.5%, първото свиване от 2020 г. насам. Инвестициите в инфраструктура растат едва с 1.1%, най-слабият резултат от пандемията, а в производството – само с 4%, далеч от темповете от началото на годината. Тези числа показват не просто умора, а задъхан икономически цикъл, в който стимулите вече не работят. След десетилетие на масивно строителство и държавно финансиране, мнозина местни правителства са прекалено задлъжнели, за да продължат да инвестират, а банките – прекалено предпазливи, за да кредитират.

Пазарната реакция към данните беше положителна, макар и повече емоционална, отколкото рационална. CSI 300 се повиши с 1.3%, а китайските акции в Хонконг добавиха 2.3%, подкрепени и от сигналите за размразяване на напрежението между САЩ и Китай. Новината, че президентите Си Дзинпин и Доналд Тръмп може да се срещнат по-късно този месец, върна апетита към риск. Но пазарният оптимизъм контрастира с икономическата реалност — икономика, в която износът носи печалба, а вътрешното търсене ерозира.

Текущата ситуация напомня късния етап от японския модел през 90-те – висок растеж на продукцията, ниска инфлация, свръхкапацитет и демографски натиск. Китай рискува да се превърне в икономика, която произвежда повече, отколкото може да консумира, и спестява повече, отколкото може ефективно да инвестира. Ако правителството не успее да върне доверието на потребителите и частния сектор, страната ще остане в дефлационен капан, зависим от външното търсене и държавните интервенции.

Предстоящият пленум на Комунистическата партия ще определи рамките на следващия петгодишен план. Инвеститорите ще търсят ясни ангажименти за ребалансиране към вътрешно потребление, по-голяма подкрепа за частните предприятия и ограничаване на доминацията на държавните компании. Това е шанс за Пекин да покаже, че може да излезе от стария цикъл „стимули – строителство – дълг“ и да премине към по-устойчив модел на растеж.

Но засега данните говорят по-ясно от политическите обещания. Китай може и да постигне номинално целта си от 5%, но качеството на този растеж е ниско, а двигателите му се износват. Дефлацията и спадащите инвестиции не са временен шум – те са симптом на дълбока структурна умора. Светът продължава да разчита на Китай като източник на растеж, но Пекин вече балансира между политическа стабилност, социални рискове и икономическа реалност.

Зад фасадата на статистическата стабилност стои един неизречен въпрос — докога Китай може да расте без да се промени?

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.