Снимка: iStock

Автомобилите се сглобяват от истории, не само от болтове и чипове. Историята на 2025 г. е проста и тревожна: един малко познат холандски производител – Nexperia – се оказа в ролята на предпазител за глобалната индустрия. Спре ли той, линиите спират, а цените — вече рекордни — поемат нагоре. Пазарът го усети мигновено: при всеки намек за прекъсване на доставките дилърите вдигат вежди, мениджърите по логистика отварят таблата с алтернативи, а инвеститорите припомнят най-неприятния урок от пандемията — колко крехка е икономиката, когато геополитиката натисне спирачката.

Картината се нарежда в няколко хода. В края на миналата година САЩ поставиха китайската Wingtech — собственик на Nexperia — в режим на експортни ограничения. През октомври тази година Пекин отвърна, като блокира износа на конкретни компоненти и подмодули, произведени в Китай за Nexperia и част от нейните подизпълнители. Хага отвърна с трети ход: държавата пое контрол над ключови активи на компанията в Европа, за да гарантира непрекъснатост на доставките. На пръв поглед — юридическа война за собственост и регистри. На практика — тест за това кой държи реалната власт в 21-вековните вериги на стойност: страната, която пише правилата, или тази, която държи фабриките.

В нормални времена Nexperia е тих гигант. Над сто милиарда доставени изделия годишно, богат каталог от диоди, транзистори и логически елементи, които рядко попадат в презентациите на бордовете, но са във всяка врата, всяка спирачна система, всяка инжекционна карта. Точно тази „баналност“ е проблемът: не говорим за най-сложните контролери в колата, а за милиардни стоки, чиито алтернативи се намират трудно не заради липсата на технология, а заради липсата на време. Автомобилният свят живее по строги ритуали на сертификация — материали, пакети, температурни цикли, дългосрочна надеждност. Прехвърлянето от един доставчик към друг минава през месеци валидиране. Днес никой няма този лукс.

Споменът от 2021–2022 г. е жив. Когато недостигът на микроконтролери изкара от строя десетки фабрики, индустрията се научи да „канибализира“ опции, да доставя коли без определени екстри, да строи паркинги за недовършени возила. Цените на новите автомобили полетяха, вторичният пазар се затегна, а потребителите усетиха за пръв път как тънък силициев компонент може да струва месец чакане. Тогава причината беше пандемия и грешно разчетено търсене. Днес причината е воля: търговската политика превърна полупроводника в геополитическа риторика. Когато спорът е политически, хоризонтът става по-несигурен и дори богатите складове се топят по-бързо — от страх.

Nexperia концентрира значителен дял в сегмента на така наречените дискретни компоненти — диоди, MOSFET-и, регулатори. Тези части не носят славата на системните процесори, но без тях не се сглобява нищо. Достатъчно е да спре потокът на три-четири критични позиции, за да се „заключи“ цяла платформа. Защо? Защото автомобилите са интегрирани екосистеми: кабелни инсталации, управляваща електроника, софтуер и механика са „заключени“ към конкретни пакети и спецификации. Смяната на един на пръв поглед „обикновен“ диод изисква преоценка на термичен профил, EMC поведение и дълготрайност. За бялата техника това е проект от седмици. За автомобил — от месеци.

Психологията в този момент е почти по-важна от физиката. След две години на инфлация, потребителите вече очакват оправдания за високи цени. Производителите — вече тренирани в кризисен мениджмънт — знаят, че всяка нова несигурност е причина да се пренастроят договори и да се натисне по-агресивно към пред-поръчки. Доставчиците на ниво един и два изтеглят заявки, за да се застраховат. Така дефицитът се „самосъздава“: не защото фабриките са спрели, а защото страхът за утре отключва поръчки за отднес.

Америка и Европа преживяват този конфликт различно, но болезнено сходно. САЩ виждат в случая възможност да укрепят аргумента за реиндустриализация: колкото повече технологични възли са в американска юрисдикция, толкова по-малък е рискът от „ползване на кранчето“ като лост. Европа, притисната между две системи, изглежда принудена да научи нов език — на стратегическа автономия. Холандия, страна с дълга традиция на търговски либерализъм, днес поема контрол над фабрики не от идеология, а от страх за индустриалната си база. Ако този прецедент се нормализира, континентът ще осъзнае, че свободната търговия работи най-добре при ниско политическо триене — и че когато триенето расте, се плаща за „индустриална застраховка“.

Тарифната среда добавя още една спирачка. В САЩ цената на нов автомобил вече премина символичния праг от 50 хиляди долара — комбинация от по-скъпи материали, по-високи лихви за финансиране и верижни шокове по компонентите. Ако Nexperia се превърне в новото „слабо звено“, натискът върху цените няма да дойде само от дефицита на конкретни чипове. Той ще дойде от целия риск-премиум, който веригата ще начисли — от складиране през алтернативна логистика до двойно сертифициране. В свят на тесни маржове при масовите модели това е достатъчно, за да се пренапише етикетът в шоурума.

Има и друга ос — технологичната. Автомобилите ускорено се превръщат в софтуерни платформи на колела. Колкото повече функции се дигитализират, толкова повече расте броят на пасивните компоненти около тях. И парадоксът е, че докато шапката на новините е „чипове за изкуствен интелект“, рекордната уязвимост често е в старите, банални, евтини елементи. Индустрията инвестира милиарди в 7- и 5-нанометрови възли; ударът обаче може да дойде от 200-милиметрови линии, правещи транзистори и диоди. Точно тук стратегиите за „двойно снабдяване“ са трудни: малко са фабриките, които едновременно имат капацитет, сертификация по автомобилни стандарти и готовност да поемат обем „утре“.

Между редовете виждаме и политическа игра на време. Китай използва инструментите, които Западът легитимира през последното десетилетие — контрол на износа, списъци на „ненадеждни“ и лицензни режими — за да покаже, че може да определя темпото на глобалните индустрии. САЩ доказват, че екосистемата им може да дисциплинира съюзници и доставчици. Европа се опитва да остане индустриална сила, без да се превръща в бойно поле. В тази тристранна динамика най-застрашени са отраслите с дълги вериги и ниска еластичност — автомобилите са пример по учебник.

Как свършват такива истории? Исторически — с временни компромиси и трайни следи. В краткосрочен план обикновено следва „техническо примирие“: лицензи за ограничени обеми, хуманитарни изключения за безопасност, временни режими за вече подписани договори. Дългосрочно обаче се пренарежда географията на производството: повече капацитет в „сигурни“ юрисдикции, повече складове близо до финалните фабрики, повече дублиране на ключови позиции. Цената е по-висока; спокойствието — също.

Случаят Nexperia не е край на глобализацията. Той е урок, че глобализацията 2.0 ще бъде по-бавна, по-скъпа и по-политическа. Автомобилът вече не е само резултат от инженерно решение; той е резултат от съгласие между държави, регулатори и корпорации за това какво е „приемлив риск“. Докато това съгласие се търси, пазарът ще набъбва от слухове, а поточните линии ще вървят на стеснен режим — колкото да не спрат.

Когато един диод може да спре SUV за 60 000 долара, и най-силните брандове стават зависими от най-слабите връзки. А в 2025 г. най-слабата връзка не е технологията — тя е предвидимостта. Колкото по-бързо веригите преведат политиката на езика на запасите, договорите и алтернативите, толкова по-лесно ще преминат през следващия шок. До тогава е валидно едно правило, което автомобилната индустрия не обича да чува: скоростта вече не е функция само на конски сили, а на геополитика.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.