Снимка: iStock

Денят започва с червени заглавия и свършва със зелени извлечения. Ето го парадокса на 2025: политиката в червено, портфейлите в зелено. Докато тарифите стягат обръча, чиновници спорят за независимостта на Фед, а реториката по оста Вашингтон–Пекин се сменя на половин изречение, борсата стои като камък в река — водата бушува, но той не мърда. Индексите са близко до върхове, а в същото време милиарди се вливат в мегаватови центрове за данни, които превръщат изчислителната мощ в новата тежка индустрия. Ако се вслушаш само в думите, светът изглежда крехък. Ако погледнеш числата, изглежда непобедим. Двата разказа не се изключват; те се наслояват — и това прави днешния пазар толкова печеливш и толкова нервен едновременно.

Контекстът е прост и неудобен. На повърхността имаме икономика, която носи белези от шокове: мита, недостиг на труд заради имиграционни ограничения, непредсказуемост в макрополитиката. Под повърхността обаче пулсира друга сила — инвестиционният цикъл на изкуствения интелект. От „чипове–опаковки–памети“ до стомана и бетон за дата центрове, AI е едновременно разказ и реален капиталов разход. Пазарът не се вълнува от това дали AI ще „промени света“ утре сутрин; пазарът търгува днес нещо много по-осезаемо — поръчки, доставки, капацитет, маржове. Точно затова виждаме как кошницата на мега-тех е зелената лампа, дори когато политическата хроника е в червено. Както всяка голяма индустриална революция, и тази започва с инфраструктура, а не с поезия.

Историята помага да укротим инстинкта. Да, оценките напомнят на края на XX век, но материалната база е друга. През 1999 г. обещанията бяха в страници код и мечти за eyeballs; днес са в гигафабрики, HBM памети, оптични мрежи и договори за електроенергия. Това не отменя риска от пренасищане — пазарът винаги греши в степента — но променя механиката. Бурният цикъл на AI има физическо триене: ток, охлаждане, доставки, разрешителни. Когато капиталът се бетонира в мегавати, корекциите са по-бавни и по-шумни, но и по-трудни за обръщане наведнъж. Затова индексите могат да растат, докато новините крещят за криза — инерцията на големи инвестиционни потоци предхожда политическия шум.

В същото време „страхът от пропуск“ и „страхът от срив“ живеят под един покрив. Поведенческият слой е видим: инвеститорите вярват, че таймингът е невъзможен, но този цикъл ги провокира да опитат. Когато в същия момент любимите компании печелят поръчки и печелят време, изкушението да „догониш влака“ е още по-силно. Пазарът е двурежимен: в единия купуваш история, в другия купуваш отчет. Днешният инвеститор е принуден да прави и двете.

Затова стандартните мантри звучат кухо, ако ги оставим без контекст. „Купи и дръж“ работи чудесно за време и дисциплина, но не е закон на физиката. Япония от 1989 г. е там, за да напомня, че индексите могат да чакат поколения. И все пак резкият завой рядко е решение. Истинската рамка не е „всичко или нищо“, а „какво и кога“. Ако си на възраст, в която портфейлът не може да понесе пет години безвъзвратна волатилност, издръжливостта идва от дохода — фиксиран доход, кеш, дивиденти — а не от героични прогнози за върха. Ако си в натрупваща фаза, дисциплината не е да предвидиш следващия спад, а да оцелееш през него без да продаваш.

Един слой на 2025 често остава недочут — „ефектът богатство“. Когато първите 10% по доходи дърпат половината от потреблението, пазарът на активи започва да диктува оборота на магазина. Това прави индекса не просто индикатор, а вход за кръвообращението на икономиката. Положителното е, че подобна структура удължава цикъла: падаш по-малко, защото богатството буферира търсенето. Негативното е, че прави системата по-чувствителна към корекции — голям спад в активите реже директно потреблението на домакинствата, които движат БВП. Двата разказа — политика и пазари — се срещат точно тук.

Къде влиза геополитиката? Тя не прекратява бичия тренд сама по себе си; тя прави оценката за риска по-скъпа. Тарифите не сриват веднага мултипълите — те изяждат маржове и пренареждат вериги, но ефектът се материализира с лаг. Междувременно капиталовите разходи за AI стават самостоятелен макрофактор, близък до мини индустриална политика. Докато тази река тече, индексите имат защита отдолу. Когато темпото на разходите се забави, ще видим кой плува и кой просто шуми.

Как мисли рационалният инвеститор в тази двойна експозиция към шум и растеж? Не с максимализъм, а с мерки. Ако вярваш в Америка, но те плаши цената — можеш да притежаваш победителите, без да ги обожествяваш: намален дял, дисциплина на покупки, внимание към доставчиците в задния двор на AI (електрически мрежи, охлаждане, индустриална автоматизация). Ако си мечи настроен — „пивот“ не е стратегия, а каприз; истинският хедж е география и реален доход: международни акции с по-ниски мултипли, инфраструктура с регламентирани потоци, части от суровинната кошница, които печелят от високата капекс-вълна. Има място и за злато — не като религия, а като полиса срещу екстреми. Най-важният елемент остава банален и труден: кеш буферът. Печели този, който може да не продава, когато светът изглежда най-странен.

Дисциплината не означава бездействие. Тя означава да подравниш портфейла с нервната си система. Ако се будиш нощем заради 10% спад, пазарът не е проблемът — дизайнът на портфейла е. Ако сънят ти не се влияе от волатилността, грехът не е в риска, а в самодоволството. В епоха на високи оценки и реални инвестиционни потоци, рационалността е скучна: периодичен ребаланс, ясни прагове, евтини инструменти, минимални обещания. В песента на 2025 солото е на AI, но ритъмът е на кеш и купони.

Пазарът говори на два гласа: оптимизмът на иновацията и скептицизмът на историята. Днес надделява първият, утре може да вземе връх вторият. В двурежимен свят печели не този, който познае следващия ден, а този, който оцелява следващите десет години. Политиката ще продължи да бъде в червено — това е природата на новинарския цикъл. Портфейлите може да продължат да бъдат в зелено — това е природата на капиталовия цикъл. Изкуството е да не объркаш едното за гаранция на другото.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.