Снимка: Istock

Владимир Попдимитров

Европа гледа списъка на най-големите компании в света и за първи път не вижда себе си в него. В глобалния топ 25 по пазарна стойност няма нито една европейска компания. Първото име от континента – ASML от Нидерландия – се появява едва на 26-о място. Следват LVMH и SAP – и двете емблематични, но вече не определящи тона на световната капитализация. Светът на трилионите се свива до няколко географски координати: Америка и Азия. Европа е извън кадъра.

Топ 10 компании по пазарна капитализация — 2010 г.

Топ 10 компании по пазарна капитализация — 2025 г.

Това не е просто класация. Това е диагноза за мащаба. В САЩ пазарите създадоха хибриди от технологии, финанси и култура – компании, които комбинират мрежови ефекти, облачни услуги и изкуствен интелект в единен източник на растеж. В Азия държавната политика и частният капитал се срещат в мегакорпорации като TSMC и Samsung, които превръщат индустриалната мощ в пазарна стойност. Европа стои между двете системи – достатъчно развита, за да е стабилна, но твърде предпазлива, за да е експоненциална.

ASML е символът на този парадокс. Без нейните литографски машини няма модерни чипове, без нейните инженери няма технологичен прогрес. И въпреки това тя е извън елита, защото не продава мечтата, а инструментите за нея. Пазарът награждава историите, не инфраструктурата. Америка продава бъдещето като услуга, Европа го доставя като оборудване. Разликата е в множителя.

Исторически континентът винаги е имал своите реванши – индустриалната революция, автомобилната епоха, химическата експанзия. Но днешната икономика е друга. Тя не възнаграждава производителността, а свързаността. В нея стойността не се измерва с произведен продукт, а с данни, с мрежи, с алгоритми. Европа притежава фабрики, знание и инженерен гений, но ѝ липсва единният дигитален фронт, на който се трупа капиталът.

Психологическият пласт е още по-интересен. Американските корпорации не само растат – те се самофинансират чрез собствените си акции, където програмите за обратното им изкупуване станаха култура, а пазарът обича компаниите, които сами създават търсене за себе си. Европа, с нейната по-консервативна корпоративна култура, предпочита дивиденти и предпазлив баланс. Във време на паричен излишък това звучи разумно. В епоха на технологични експоненти – изглежда бавно.

Няма как да не се отбележи и регулаторният пласт. Европейският проект е построен върху идеята за защита – на труда, на конкуренцията, на личните данни. Същите правила, които запазват социалния баланс, ограничават способността да се създават гиганти. Америка разрешава първо и регулира после. Европа регулира първо и разрешава, ако остане място. Това е различна философия за растеж – и различен резултат в пазарната капитализация.

И все пак, не става дума за упадък. Континентът има живи шампиони. Луксозните групи, фармацевтичните гиганти, индустриалните лидери – всички те генерират реални печалби и устойчивост, които американските мегакап компании често нямат. Проблемът не е в качеството на бизнеса, а в мащаба на капитала. Когато в САЩ пазарът награждава мечтата, а в Европа – баланса, изходът е предопределен: първите се изстрелват, вторите остават на земята.

Въпросът е не дали Европа може да догони Америка, а дали може да намери собствено темпо. Континентът вече има предимства, които пазарът тепърва ще преоткрие: лидерство в индустриалния софтуер, зелени технологии, енергийна трансформация и автоматизация. Изкуственият интелект не живее само в облака – той живее и в машините, които управляват физическия свят. А в този свят Европа все още е доминираща сила.

Историческите цикли рядко се обръщат за една година, но винаги започват с промяна на разказа. Ако следващата вълна на капитализация дойде не от облачните платформи, а от индустриалния интелект – роботика, енергийни системи, автономни процеси – Европа може не само да се върне в първата двадесет и петица, но и да пробие обратно в топ 10. Но това ще изисква нова нагласа: по-малко защита, повече доверие в частния риск. Мащабът се ражда не от съгласие, а от амбиция.

Философският пласт е неумолим: пазарът е отражение на културата. Америка мисли в проценти, Европа – в поколения. Едните измерват успеха на тримесечия, другите – на стабилност. Но в свят, в който алгоритмите диктуват скоростта, стабилността става недостатъчна, ако не води до скок. Когато капиталът търси експоненциалност, предпазливостта е форма на изоставане.

И все пак, Европа има нещо, което пазарите не могат да калкулират: дълъг хоризонт. Тя не залага на едно приложение, на един чип или на едно поколение хардуер. Тя изгражда системи, които живеят десетилетия. Може би именно това ще ѝ позволи да навакса, когато кратките цикли на еуфория се изчерпат.

Финалът е прост: днес Европа е извън Топ 25, но не извън историята. Това е моментна снимка, не окончателен надпис. Континентът винаги е възкръсвал от подценяването си. Възможно е следващата вълна на стойност да не идва от облака, а от земята – от машините, от енергията, от интелекта, който се материализира. Когато това се случи, вероятно отново ще видим европейско име в първите редове на света. И тогава графиката няма да изглежда като диагноза, а като възстановен баланс.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.