Снимка: Istock

Биткойн отново напомни на света за своята двойствена природа — актив на бъдещето, но и огледало на най-старите закони на пазарната физика. Само дни след като достигна нов исторически връх, криптовалутата изгуби над 15% от стойността си — повече, отколкото акциите през прочутия крах на 1929 г., когато Dow Jones потъна с 12.8%. За криптопазара, който често се възприема като алтернатива на традиционната финансова система, това е болезнено напомняне, че никой актив не е застрахован от паника, ликвидации и колективен страх. Тази волатилност не е случайност, а част от самия генетичен код на финансовите пазари — независимо дали става дума за акции, облигации или дигитални монети.

Парадоксът на биткойна е, че той съчетава ограничено предлагане с неограничена психология. В неделяшната корекция не се случи нищо фундаментално ново – просто множество големи притежатели решиха да продават едновременно, а алгоритмите и стоп поръчките довършиха останалото. Теорията за степенните разпределения в пазарните флуктуации, публикувана преди повече от две десетилетия в научното списание Nature, обяснява именно това: честотата и мащабът на сривовете следват универсален модел, който не зависи от вида на актива или страната. С други думи, сривовете са не изключение, а закономерност.

Когато на пазарите се натрупа концентрация на власт — независимо дали в хедж фондове, институционални трейдъри или крипто „китове“ — вероятността от синхронни разпродажби се увеличава. А когато те се случат, цените падат лавинообразно. Нито регулации, нито алгоритми могат да предотвратят този цикъл; могат единствено да го забавят. Това, което видяхме през уикенда, не беше „флаш краш“, а просто поредната илюстрация на това как работят пазарите, когато страхът надделее над рационалността.

Най-интересното е колко бързо пазарът се опитва да си обясни случилото се. Някои говориха за „временен спад“, други за „манипулация от големи портфейли“, трети – за „реакция на макро несигурност“. Всички тези версии имат зрънце истина, но пропускат същината. Истинската причина е колективна: това е резултат от поведението на системата като цяло, а не на единичен фактор. Точно както през 1929 г. сривът не беше причинен от едно събитие, а от съчетание на еуфория, прекомерен ливъридж и внезапно осъзнаване, че цените са изпреварили реалността.

Биткойн се движи по същата логика. След рекордно поскъпване до над $126 000 в началото на октомври и над 100% ръст за годината, пазарът беше пренаситен. Много инвеститори, особено новите, вярваха, че този път е различно — че ETF потоците, институционалните покупки и растящото приемане ще предпазят от нов голям спад. Но пазарът не познава имунитет. Когато цените се изстрелят твърде бързо, дори малка промяна в настроението може да предизвика лавина.

Техническият анализ показва, че спада от върха до зоната около $108 000 е не просто случайност, а тест на ключова психологическа опора. Под това ниво се намират основните стопове на краткосрочните трейдъри, а при пробив към $100 000 натискът може да се ускори. Исторически подобни корекции – между 20 и 30% – са напълно типични дори в рамките на дългосрочни възходящи цикли на биткойна. Всяко предишно „биче“ движение е съдържало по няколко такива спадове: през 2017 г. – пет пъти, през 2021 г. – три. Това, което сега изглежда като криза, може да се окаже просто дихание в по-дългия ритъм на тренда.

И все пак има нещо символично в това, че днешният срив се сравнява с този от 1929 г. Тогава сривът на Dow Jones беше не само финансов шок, а и социален – начало на десетилетие на несигурност. При биткойна сривовете играят друга роля: те са процес на пречистване. След всяка еуфория идва моментът, когато спекулантите излизат, ливъриджът се изпарява и остават само дългосрочните притежатели. Това е здравословна болка, колкото и драматично да изглежда в краткосрочен план.

Пазарната психология днес е в преход. Криптооптимистите, които вярваха, че този път цикълът ще е по-плавен заради ETF потоците и институционалното участие, подцениха именно това — институциите не са по-малко емоционални, просто техните емоции са по-структурирани. Когато рискът нараства, те също продават. Единствената разлика е, че го правят по-бързо и с повече средства. Това придава на биткойна нов тип волатилност – не хаотична, а системна.

В дългосрочен план, тези спадове са цената на свободния пазар. Биткойн няма централна банка, която да го стабилизира, няма регулатор, който да „спре търговията“. Именно това е и неговата сила, и неговата слабост. Свободата върви с непредсказуемост. И когато пазарът осъзнае, че свободният актив може да падне толкова бързо, колкото и да расте, тогава идва моментът на зрелост.

Психологическият паралел с 1929 г. е не само в процента на спада, а и в поведението на участниците. Тогава хората вярваха, че акциите никога няма да паднат, защото индустриалната революция е променила света завинаги. Днес мнозина вярват, че дигиталната революция и ограниченото предлагане ще защитят биткойна от сривове. Историята ни напомня, че всяко поколение има своя мит за „новата парадигма“. Но пазарите, както гравитацията, винаги възстановяват равновесието.

От техническа гледна точка, следващите дни ще бъдат ключови. Ако биткойн успее да се задържи над $108 000 и възстанови територията над $115 000, това ще потвърди, че спадът е бил здравословна корекция в рамките на възходящ тренд. Ако обаче се пробие нивото от $100 000, пазарът може да навлезе в по-дълбок цикъл на охлаждане, при който психологическата бариера се превръща в магнит за нови разпродажби.

Но по-важният въпрос е не къде ще бъде цената, а какво ще остане след бурята. Историята на биткойна показва, че всеки голям срив е бил последван от етап на консолидация, иновации и нови модели на растеж. След 2018 г. дойдоха DeFi и NFT. След 2022 г. — институционалните ETF-и. След тази корекция може би ще дойде нов етап – интеграция с глобалните разплащателни системи или по-дълбока роля като дигитален актив в балансите на корпорации и държави.

И все пак пазарът трябва да се научи да живее с тази истина: волатилността не е дефект, а характеристика. Сривовете не са аномалия, а неизбежност. Те ще се случват отново и отново, защото пазарите винаги се движат между страх и алчност. И колкото по-глобален и свързан става светът, толкова по-бързо ще се проявяват тези цикли.

Биткойн падна повече, отколкото Dow Jones през 1929 г. — но това не е краят, а поредното напомняне, че нито една революция не идва без турбуленции. Истинският тест не е в процента на спада, а в способността да се възстанови след него. А историята показва, че биткойн, колкото и да се люшка, винаги намира начин да се върне по-силен.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.