Снимка: iStock

Златото официално влезе в нова ера. Цената на тройунция надхвърли 4000 долара – ниво, което до скоро изглеждаше като нереалистична мечта, запазена за финансови прогнози от далечното бъдеще. Този път обаче няма паника, няма заглавия за срив на валути и няма типичната еуфория на спекулативен балон. Ралито на златото през 2025 г. е дълбоко структурно, а не моментно. То е резултат от години на финансова репресия, натрупан дълг и постепенно изчерпване на доверието в централните банки като пазители на стойността. В свят, в който доларът е загубил близо 10% от стойността си спрямо основните валути, а реалните лихви отново са отрицателни, инвеститорите се връщат към най-стария си рефлекс – търсят сигурност в златото.

Истинската изненада обаче не идва от самия метал, а от онези, които го извличат от земята. След години на апатия и забравени инвестиции, златодобивният сектор се събуди като феникс. Докато златото е поскъпнало с малко над 50% от началото на годината, индексът VanEck Gold Miners ETF (GDX) е нараснал с над 130%. Акциите на Newmont – най-големия публичен производител на злато – са скочили със 135%, а Barrick Gold е удвоила стойността си. Компании, които до вчера бяха смятани за остарели и циклични, сега се превръщат в двигатели на растежа. Те изпреварват дори технологични имена като Palantir и Western Digital, които доскоро бяха символ на иновацията.

Причината е проста – оперативният ливъридж. Когато цената на златото расте, разходите на миньорите остават относително фиксирани, което води до експлозивен ефект върху печалбите. Според FactSet, печалбата на акция на Newmont ще нарасне с над 65% през 2025 г. и с още 13% догодина. В свят, където повечето сектори се борят да защитят маржовете си от инфлацията, златодобивът се оказа рядко изключение – бизнес, при който инфлацията е приятел, а не враг.

Дори след този ръст миньорите изглеждат подценени. ETF-ът на VanEck се търгува при коефициент цена/печалба около 15 – една трета под оценката на S&P 500 и значително под пика си от 22 през 2023 г. При по-малките компании – т.нар. „junior miners“ – оценките са още по-ниски, с P/E под 14 и отстъпка от около 40% спрямо пазара. Това е необичайна комбинация – висок растеж при ниска оценка, рядко срещана в условия на ликвиден апетит. И точно тази диспропорция кара професионалните инвеститори да се пренасочват към реални активи, които все още не са преживели инфлацията на пазарните оценки.

Тенденцията има и поведенческо обяснение. След десетилетие на технологична еуфория, в което стойността се измерваше в обещания за бъдещи печалби, пазарът започна да търси отново физическия свят. „Златото се превърна в рационален актив в среда на финансово потискане и обезценяване на валутите“, казва Пол Уонг от Sprott Asset Management. Това е логиката на новата реалност: когато парите губят покупателна способност, стойността се премества към нещо, което не може да се отпечата.

Институционалните инвеститори също започват да гледат на златодобивните компании като на по-достъпен и ефективен начин за експозиция към метала. „За професионалните участници е по-разбираемо да инвестират в златодобивна компания, отколкото в самото физическо злато“, отбелязва Алекс Цепаев от B2Prime Group. Акциите на миньорите предлагат отчетност, дивиденти и прозрачност – три неща, които физическият метал не може да даде. А когато към това се добавят маржове над 40%, дивиденти от 2–3% и намаляващ дълг, се получава профил, който изглежда все по-привлекателен на фона на пренаселените технологични сегменти.

Фундаментите на сектора днес са коренно различни от тези по време на предишния златен пик през 2011–2012 г. Тогава компаниите страдаха от прекомерни разходи и слаб контрол върху капиталовите проекти. Днес балансите са здрави, добивните разходи са оптимизирани, а финансовата дисциплина е строга. Миньорите отново приличат на индустриални компании, а не на спекуланти в златна треска. Това прави сегашния цикъл по-устойчив и потенциално по-дълъг. Исторически, подобни възходи траят между пет и седем години. Текущият започна през 2020 г., което означава, че навлизаме във втората му фаза – фазата на институционалното осъзнаване.

Паралелно, геополитическата среда допълва картината. Централните банки на Китай, Индия и редица страни от Близкия изток увеличават златните си резерви в опит да диверсифицират риска от долара. Това създава структурно търсене, което поддържа цената на метала дори при временни колебания. Ако прогнозата на Goldman Sachs, че златото може да достигне 4900 долара до края на 2026 г., се окаже вярна, сегашните оценки на миньорите все още не отразяват пълния им потенциал.

Зад възхода на златото стои и по-дълбока идея. Светът навлиза в епоха на „финансов реализъм“, в която инвеститорите отново различават активи, които произвеждат нещо, от активи, които съществуват само на екрана. В тази нова йерархия златото и златодобивните компании се връщат като фундаментални играчи – не защото обещават висока доходност, а защото предлагат яснота. Те са от малкото останали активи, при които стойността може да се изчисли не чрез прогнози, а чрез физически резултат – колко унции ще се добият, при какви разходи и с какъв марж.

В бизнес контекст златото днес се държи като нов тип корпоративен актив. То не е само защита срещу кризи, а противотежест на системния риск, който се натрупва в държавния дълг и технологичните оценки. Ако доларът е символ на обещанието, златото е символ на реалността – и все повече капитали започват да се пренасочват към реалното.

Разбира се, в подобни фази на еуфория винаги има риск от прекомерно вълнение. Възможно е, когато Фед забави намаленията на лихвите или ако доларът се стабилизира, златото временно да отстъпи. Но дори при корекция, пазарът на злато и златни акции вече е влязъл в нова структура. След две десетилетия на пренебрежение, металът отново има място в портфейлите – не като екзотична застраховка, а като основен компонент в алтернативните стратегии.

Златото е огледало на недоверието – когато системата се клати, то блести. А този път зад блясъка му стои нов тип инвеститор: прагматичен, дисциплиниран и далеч по-трезвен от последната златна треска. Днешните миньори не са романтични авантюристи, а ефективни корпорации, които печелят от дефекта на системата. И може би именно в това се крие новият златен стандарт на XXI век – не в трезорите на централните банки, а на борсата, където стойността се измерва не в тройунции, а в печалби, маржове и управленска дисциплина.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.