Снимка: Istock

Пазарът на квантови технологии в момента прилича на сцена от филм, в който бъдещето внезапно се среща с човешката алчност. Трудно е да се намери по-добро определение за случващото се от думата еуфория. Акциите на четирите основни компании, които се определят като „чисти играчи“ в квантовите изчисления – Rigetti Computing (RGTI), D-Wave Quantum (QBTS), IonQ (IONQ) и Quantum Computing (QUBT) – са се увеличили средно четирикратно за последните дванадесет месеца. Този ръст би бил впечатляващ дори за компания, която е променила света. Но проблемът е, че квантовият сектор все още не е направил нищо подобно – освен да промени цените на собствените си акции.

Фундаментите остават крехки, почти невидими. Всички тези дружества взети заедно са генерирали около 26 милиона долара приходи за последното тримесечие, докато пазарната им капитализация надхвърля 55 милиарда долара. За сравнение, General Motors – индустриален гигант с близо вековна история – прави 47 милиарда долара приходи за същия период, но струва по-малко на борсата. С други думи, пазарът оценява мечтата за бъдещето по-високо от реалността на настоящето.

И това не е изненадващо. Когато на пазара започнеш да чуваш за определена индустрия от таксиметровия шофьор, бариста в кафето или инфлуенсър в TikTok, знаеш, че вълната вече е излязла извън контрола на разума. Аналогията с така наречения „такси-драйвър търговец“ е добре позната на опитните инвеститори. Когато масовата психология влезе в играта, логиката се изнася през задната врата.

Случващото се с квантовите акции е дежавю за всички, които помнят dot-com балона. В края на 90-те години инвеститорите плащаха фантастични суми за интернет компании, които нямаха нито печалба, нито дори бизнес модел. Днес същата история се пренаписва – просто главният герой е друг. Квантовите изчисления са модерната версия на мечтата за нов свят: компютри, които ще решават за секунди задачи, отнемащи на днешните суперкомпютри години; откриване на нови лекарства; революция в криптографията; оптимизация на транспорта, енергетиката и дори климата. Проблемът е, че към октомври 2025 г. тези мечти все още не са излезли от лабораторията.

BoFA описва квантовата революция като „най-голямото откритие за човечеството след огъня“ и прогнозира, че пазарът ѝ може да достигне два трилиона долара до 2035 г.. McKinsey обаче е доста по-сдържана, поставяйки диапазон между 28 и 72 милиарда долара – цели сто пъти по-ниска оценка от най-оптимистичната. Това не е просто различие в прогнозите, а огледало на несигурността – никой днес не може реално да оцени какво представлява този пазар, защото той още не съществува.

Тук се крие и най-големият риск. Инвеститорите днес плащат за възможност, не за резултат. В най-добрия случай тези компании ще започнат да имат реални приходи след пет до десет години. В най-лошия – ще изчезнат, преди физиката да е готова за техните мечти. IonQ, например, някога обяви, че ще стане печеливша до 2030 г., но след смяната на изпълнителния директор тази цел изчезна от публичните изявления. Rigetti никога не е поставяла конкретна дата.

Това, което днес движи цените, не е Excel, а емоция. Всяка новина – от обявяването на „Международната година на квантовата физика“ от ООН, до присъждането на Нобелова награда на учени, работещи в тази област – се превръща в искра, която поддържа огъня жив. На този етап акциите на квантовите компании се търгуват не според това, което правят, а според това, което символизират. Те са стоката на бъдещето – не защото създават стойност, а защото продават обещание.

Разликата между реална стойност и очаквана стойност обаче винаги завършва по един и същ начин. В един момент инвеститорите започват да питат: „А кога идват печалбите?“ И ако отговорът не идва достатъчно бързо, мечтата се спуква. Историята е пълна с подобни примери – от лалетата в Холандия, през железопътния бум в Англия, до криптовалутната еуфория на 2021 г. Всяка нова технология започва като визия, преминава през стадий на прекомерна вяра, и стига до болезнено отрезвяване.

Днес квантовите компании са точно в този пик на илюзията. Оценките им са изкривени до степен на абсурд. Rigetti струва около 14 милиарда долара при 8 милиона годишни приходи. Това е съотношение от почти 1700 към 1, което би изглеждало прекомерно дори в най-дивите дни на 1999 г. „Тези оценки са прекалено откъснати от реалността,“ казва Том Хюлик, изпълнителен директор на Strategy Asset Managers. „Разбира се, няма таван за това колко високо могат да ги изстрелят спекулантите в краткосрочен план, но за сериозния инвеститор това не е устойчива основа.“

Проблемът е, че технологията все още е непокорна. Основните елементи на квантовите компютри – кюбитите – са толкова чувствителни, че най-малкото смущение може да разруши изчислението. Това е все едно да се опитваш да измериш скоростта на вятъра с пламъка на свещ. IBM и няколко други компании твърдят, че до края на десетилетието ще разработят „fault-tolerant“ системи, които ще могат да откриват и коригират грешките в реално време. Ако това се случи, квантовата революция наистина може да промени всичко. Но до този момент остава пропаст – технологична, времева и финансова.

Междувременно пазарът не чака. Балонът продължава да се надува, подхранван от вярата, че „този път е различно“. Същата фраза, която предхожда всяко сриване. Инвеститорите, които навлизат днес, трябва да си зададат въпроса: какво реално купуваме? Купуваме ли технология, която вече има пазар, или само идеята за нея? Купуваме ли бъдещето, или просто плащаме за правото да мечтаем?

Когато отговорът е вторият, изходът почти винаги е един и същ. Пазарът, подобно на природата, има собствена гравитация – не позволява нищо да расте вечно. Колкото по-дълго се игнорира реалността, толкова по-рязко идва връщането към нея. И когато това стане, обикновено първи излизат не институционалните инвеститори, а онези, които най-късно са влезли – ентусиазираните купувачи, убедени, че току-що са открили следващия Nvidia.

В известен смисъл квантовите акции днес са огледало на нашата вяра в технологичния прогрес. Хората искат да вярват, че наука и пазар вървят заедно, че следващата революция вече е тук. Но между „ще“ и „е“ стои цял еон. Квантовите изчисления ще променят света — но може би не този борсов цикъл, не и с тези компании в сегашния им вид.

Докато IBM и Google инвестират милиарди в разработка на реални квантови процесори, повечето от малките „чисти“ квантови компании все още се опитват да намерят път към печалба. А дотогава цените им ще се движат повече от новинарските заглавия, отколкото от отчетите. В света на спекулациите това е опасна комбинация – технология с потенциал, но без печалба, и пазар с ентусиазъм, но без спирачки.

Истинският тест за квантовия балон ще дойде не когато цените се сринат, а когато инвеститорите спрат да говорят за него. Когато Uber-шофьорът вече не пита за IonQ, когато CNBC престане да споменава „квантовите акции“, когато медиите се обърнат към следващата модна тема – тогава ще започне истинската работа по създаване на стойност. Дотогава сцената ще остане пълна с спекулативна енергия, а реалността – с недоизпълнени обещания.

Историята е прост учител: тя не забравя никого, който е объркал потенциала с печалбата. И днес, докато квантовите акции летят в орбита, въпросът не е дали някой ще се изгори – а колко силно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.