Снимка: Istock

Федералният резерв отново се намира на кръстопът, но този път дилемата не е между инфлация и растеж, а между икономическа предпазливост и политическо търпение. Протоколът от последното заседание на FOMC показа, че повечето членове вече виждат нужда от понижения на лихвите „в рамките на годината“. Причината не е в цените, а в това, което най-много плаши всеки централeн банкер — започващото изстиване на трудовия пазар.

След две години, в които инфлацията беше най-големият враг, сега балансът на страховете се измества. Служителите на Федералния резерв все по-ясно виждат, че пазарът на труда започва да се пропуква под тежестта на високите разходи по заемите. Това не е внезапен срив, а постепенно „меко забавяне“, което обаче крие рискове да се превърне в низходяща спирала, ако паричната политика остане прекалено стегната твърде дълго.

Това е същият сценарий, който пазарите вече усещат инстинктивно. Фючърсите върху федералния лихвен процент сочат 96% вероятност за ново понижение още този месец, а залозите за второ намаление през декември нарастват. Следващата стъпка на Джеръм Пауъл и колегите му вече не е въпрос на „дали“, а на „колко бързо“.

И все пак, протоколът не е еднозначен. Вътрешният разлом във Федералния резерв става все по-осезаем. Една част от членовете настояват за по-драстично облекчаване, виждайки опасност от ръст на безработицата, докато друга част — малцинство, но гласовито — предупреждава, че битката с инфлацията още не е приключила. Новият член Стивън Миран, назначен от администрацията на Тръмп, дори е гласувал за по-голямо намаление от 25 базисни пункта, което само показва колко политически чувствителен ще става всеки следващ ход на Фед в предизборна година.

В същото време, институцията лети частично „на сляпо“. Заради правителственото блокиране няма достъп до ключови макроикономически данни, включително и до последния доклад за заетостта. Това оставя централните банкери без един от най-важните си инструменти — видимостта върху реалната икономика. В свят, в който инфлацията може да бъде изчислена, но доверието не, липсата на данни е равна на липса на контрол.

Интересното е, че инфлацията вече не е основната тревога. Почти всички участници в заседанието признават, че рискът от ново ускоряване „е намалял или не се е увеличил“. С други думи, основната битка е спечелена — но цената тепърва се усеща в икономиката. Компаниите започват да ограничават наемането, производителността се забавя, а потребителите свиват разходите си. Сигналите от корпоративните отчети сочат по-нисък темп на ръст на приходите, особено в цикличните сектори. Това не е криза, но е предвестник на умората на икономиката, натрупана след най-бързия цикъл на затягане в последните 40 години.

Парадоксът е очевиден — Фед трябва да облекчи политиката не защото нещо е лошо, а защото всичко се е забавило твърде много. И това прави следващите му решения по-рискови от предишните. Прекалено ранно намаление може да върне инфлационния натиск, особено ако енергийният пазар отново се разклати. Прекалено късно действие — и рецесията ще се окаже неизбежна. В тази среда централната банка балансира между икономическа рационалност и обществен натиск.

Символично е, че пазарите вече не аплодират пониженията на лихвите така, както преди. Това показва промяна в психологията — инвеститорите усещат, че този път облекчаването няма да е знак за сила, а за слабост. Намаляването на лихвите вече не е тригер за еуфория, а признание, че икономиката е крехка.

Оттук нататък всеки месец ще има значение. Инфлацията ще остане „второстепенен риск“, но безработицата може да стане първостепенен проблем. И ако политическите напрежения във Вашингтон продължат, Фед ще бъде принуден да действа в среда на ограничена видимост и повишено недоверие.

Историята обаче има ироничен навик да се повтаря с различни лица. През 2019 г. Пауъл намали лихвите в отговор на забавяне на световната икономика и търговските напрежения — малко преди пандемията да промени всичко. Днес, шест години по-късно, условията изглеждат сходни: слаб пазар на труда, успокояваща се инфлация, но и натрупано напрежение под повърхността.

Федералният резерв вече не може да се крие зад оправдания. Всеки негов ход ще има политическа цена. И ако пониженията не успеят да поддържат доверието, пазарите ще започнат да тестват колко още може да понесе доларът, преди да се появи нова несигурност.

Засега обаче посланието е ясно: ерата на агресивното затягане приключи. Следващата битка няма да е срещу инфлацията, а срещу безработицата — и вероятно ще се води в много по-турбулентна среда.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.