Снимка: iStock

Пазарът тръгна надолу заради новия етап на митническия двубой САЩ–Китай, а завърши с рамо нагоре благодарение на едно изречение: Джером Пауъл даде да се разбере, че цикълът на понижения на лихвите продължава. Това, което сутринта изглеждаше като още един ден на „дефанз“ след китайските ответни мерки, следобед се превърна в тест за това колко бързо капиталът сменя посоката, когато Федералният резерв подсмихне пазара.

Динамиката беше показна. Индексите потънаха след откриването – новината, че Пекин санкционира свързани със САЩ дружества в корабостроенето и слага контрамита върху пристанищни такси, вдигна нервите. След това Пауъл излезе пред икономисти и каза най-важното без да го каже директно: трудовият пазар се „охлажда“, рисковете за заетостта растат, ликвидността в системата трябва да се пази, а програмата за „стягане“ на баланса има край. На езика на Уолстрийт това звучи така: още едно понижение през октомври е базов сценарий, а декември е в играта. Доверието се върна за часове – типичният „Фед завой“, който всички разбират, но никой не признава, че чака.

Зад линията на цените има проста логика. Пазарът вече не се бори с инфлация „на всяка цена“, а с равновесието между отслабващо търсене и политически шум. Когато председателят на Фед започне да говори повече за заетост и кредитни условия, отколкото за индексите на цените, акциите чуват едно: цената на парите ще пада, премията за риск – също. Оттам движението става механично. Цикличните „сини чипове“ първи обръщат, търговията на дребно и индустриалните гиганти поемат щафетата, а технологиите спират да падат, макар и да не водят колоната. Разликата между индексите е като учебник: ценово-тегленият Dow реагира по-силно на високо номинално поскъпване на отделни компоненти, докато широкият S&P е по-внимателен – там корпоративните пъзели и маржовете тежат повече от един заглавен цитат.

Събитието с митата не изчезна, просто се премести на втори план. Пазарът е „изморен“ от сюжета САЩ–Китай: всеки нов епизод носи продавачи сутринта и купувачи следобед, освен ако няма реална промяна в правилата. И докато няма числова яснота за тарифния таван и изключенията по сектори, акциите ще продължат да тълкуват геополитиката през лихвите: по-голям шум → повече вероятност Фед да смекчи тона → по-ниска лихвена ставка → по-високи множители. Това не е романтика, а проста сметка.

Банковите отчети помогнаха психологически. По-добра търговия и инвестиционно банкиране, стабилно потребление по картите – това поставя под краката на пазара дъска, върху която Фед може да стъпи без да се притеснява, че ще „счупи“ нещо в системата. В същото време не липсват и белези на късна фаза – еднократни отписвания, фалити по периферията, по-висока цена на финансирането. Парадоксът е, че именно тези пукнатини правят намаленията на лихвите по-вероятни и удължават ралито. Пазарът играе срещу импулса на тревога, когато вижда шанс за по-евтини пари.

Поведенческият пласт е може би най-ясен. Последните месеци инвеститорите свикнаха да купуват всеки „дип“ при два сигнала: слаба макроизненада и по-мек Фед. Точно тази двойка се появи отново – забавяща се заетост и изречение за финала на „свиването“ на баланса. И ако преди година същите думи биха били прочетени като признание за слабост, сега се тълкуват като уверение: ще ви пазим. Тук е и рискът – колкото по-обусловен от Фед става ръстът, толкова по-уязвим е при комуникационна грешка. Пазарът святка зелено при намек за намаление, но няма буфер за „ястребов“ нюанс в следващата фраза.

Цикличните и „качествените“ стойностни компании печелят на ротация срещу най-препълнените AI истории; дефанзивите пазят място в портфейла като „студен резерв“; банките зависят от това дали кривата ще се изправи достатъчно, за да компенсира кредитния риск. Технологиите остават ядро, но ралито се „демократизира“ – ширината на пазара се разширява, което е по-здравословно, макар и по-скучно от заглавията за един-двама шампиони.

Големият въпрос е за времето. Ако пониженията дойдат „навреме“ – преди пазара на труда да превключи в излишна предпазливост – можем да видим удължен цикъл: растежът се охлажда до приемлива температура, инфлацията пълзи надолу, а печалбите се компресират умерено, не драматично. Ако Фед изостане, кривата на безработицата ще направи това, което винаги прави – ще изненада с наклон. Тогава намаленията ще бъдат приети като защита на долната линия, а не като подарък за оценките. В първия сценарий пазарът се качва по стъпала. Във втория – по хлъзгави наклони.

Един ден като този напомня простата истина: цената на парите е най-скъпата променлива в оценката на риска. Шумът от митата, санкциите и корабите променя дневния ритъм. Речите на Фед сменят сезоните. Когато председателят намекне, че цената на парите ще пада, алгоритмите правят останалото. Но истинската работа тепърва започва – сезонът на отчетите ще каже дали по-ниската ставка се среща с достатъчно устойчиви маржове. Ако да, ралито ще се разшири. Ако не, ще видим повече дни като днешния – сутрешна паника, следобедна прошка.

Финалът е ясен и без лозунги: пазарът не обича изненади, обича предвидими правила. Победителят след такъв ден не е този, който уцели речта, а този, който подреди портфейла за сценарии – с достатъчно ликвидност за бури и достатъчно търпение за пониженията. Дисциплината надминава ентусиазма. И когато цената на парите се смъква, тя възнаграждава онези, които са оставили място в платната си, за да уловят вятъра.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.