Снимка: iStock

Въпросът „време ли е да се купува петрол?“ звучи просто, но носи в себе си цялата сложност на днешния пазарен цикъл. След като през 2022 г. суровината се търгуваше над 120 долара за барел, а сега – при нива около 65–70 долара за Brent – много инвеститори отново поглеждат към нея с мисълта, че може би тук се крие „забравената възможност“. Но петролът никога не е просто стока. Той е пулсът на глобалната икономика, лакмусът на геополитическото напрежение и един от най-деликатните баланси между физическо търсене и финансови очаквания.

Настоящата му цена изглежда парадоксална на фона на рекордно високо злато и все още силни борсови индекси. Ако златото отразява страх и несигурност, а акциите – вяра в растежа, защо петролът стои встрани от този възход? Отговорът е в три взаимосвързани слоя: циклична слабост в реалното търсене, структурен натиск от енергийния преход и спекулативна умора след дългогодишна доминация на „дългите позиции“ в енергийния сектор.

Цикличната слабост е очевидна. Световният растеж се забавя, индустриалното производство в Китай не се възстановява с очакваните темпове, а в Европа потреблението на дизел и бензин е на най-ниско ниво от повече от десетилетие. Дори в САЩ, които остават нетен износител на енергия, темпът на потребление на горива се стабилизира, вместо да расте. Международната агенция по енергетика понижи прогнозата си за глобално търсене през 2025 г. до под 1 милион барела дневен прираст – почти наполовина спрямо средното за последните 20 години.

На структурно ниво пазарът вече усеща влиянието на „зелената вълна“. Бумът на електромобилите, нарастващият дял на възобновяемите източници и натискът за декарбонизация постепенно намаляват очакванията за „безкрайно търсене“. Но тук се крие и голямото недоразумение: преходът към зелена енергия не означава мигновен край на ерата на петрола. Напротив – по време на трансформацията системата остава зависима от нефта като енергиен буфер. И всяко подценяване на тази зависимост ражда бъдещи недостиги.

На фона на всичко това пазарът изглежда прекалено песимистичен. Цената около 65 долара за Brent е под средното ниво на производствените разходи за редица страни от ОПЕК+. Саудитска Арабия балансира бюджета си при около 85 долара, а Русия – при близо 80. Дори САЩ, където шистовите производители се адаптират най-бързо, започват да усещат ръба на рентабилността. Това означава, че при продължителни нива под 70 долара вероятността от координирани съкращения на добива рязко нараства.

Още по-интересно е, че финансовите потоци в сектора са почти „изсъхнали“. Според данни на JP Morgan, нетните спекулативни дълги позиции във фючърси на Brent са с над 60% по-ниски спрямо пика от 2022 г. – ниво, сравнимо с това по време на ковид колапса. Когато всички са песимисти и експозициите са сведени до минимум, рискът вече е по-скоро в обратна посока – нагоре.

В допълнение идват и геополитическите фактори. Ситуацията в Близкия изток остава напрегната, Венецуела и Либия имат ограничен капацитет за устойчив добив, а САЩ постепенно изчерпват възможността да стабилизират пазара чрез стратегическите си резерви. Това означава, че при дори малко разклащане на предлагането, реакцията може да е остра. Петролът е един от малкото пазари, които все още функционират под силен политически риск — и точно затова може да се превърне в неочакван хедж срещу глобални напрежения.

От инвестиционна гледна точка, това не означава „купувай сега на всяка цена“. По-скоро – време е да се оглеждаме. Пазарът на петрол често действа като пружина – дълги периоди на подценяване се компенсират с кратки, но мощни възходи. Исторически, когато Brent се е търгувал между 60 и 70 долара след дълга низходяща фаза, следващата година средното покачване е било над 20%.

Ако към това добавим и очакванията за понижение на лихвите от Фед в края на годината, логиката става още по-силна. Евтините пари обикновено насочват инвеститорите към реални активи – суровини, индустриални метали и енергийни компании. При отслабващ долар петролът традиционно поскъпва, тъй като се котира именно в долари.

Интересното е, че през последните седмици корелацията между петрола и златото се разпадна напълно. Докато златото бележи исторически върхове около 4000 долара за унция, петролът стои под нивата от преди две години. Такова разминаване между двата актива не е наблюдавано от повече от десетилетие и в миналото е било сигнал за предстоящо изравняване – било чрез спад на златото, било чрез възстановяване на петрола. С оглед на това, че очакванията за лихвени намаления подкрепят и двата актива, по-вероятният сценарий е догонване от страна на петрола.

От стратегическа гледна точка може да се търси експозиция чрез диверсифицирани ETF-и върху енергийния сектор (като XLE или SPDR Energy), или чрез компании с висок фри кеш флоу при ниски нива на задлъжнялост – ExxonMobil, Chevron, Shell. Те не само следват цената на суровината, но и осигуряват дивидентен поток – рядка комбинация в момент, когато доходността по облигациите вероятно ще започне да спада.

Разбира се, рисковете не трябва да се подценяват. Ако глобалната икономика навлезе в по-дълбоко забавяне или Китай изненада с нови слаби данни, петролът може временно да се задържи около текущите нива. Но точно тези рискове вече са „вградени“ в цената. Това прави съотношението риск–доходност по-привлекателно, отколкото беше през последните две години.

Истинският въпрос не е дали петролът ще поскъпне, а кога пазарът отново ще си спомни, че без него икономическият свят все още не може да функционира. Историята показва, че моментите на пренебрежение към енергията често са най-добрите моменти за влизане в сектора. Днес може би наблюдаваме точно такъв момент – не сигнал за спекулативен скок, а за стратегическо позициониране преди нов енергиен цикъл.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.