Снимка: iStock

Пазарът отново показа старата си непоклатимост – и не само това: показа своето инатливо удоволствие да изкачва „стената на притесненията“, докато политиката в САЩ затяга възела. Федералното правителство спира, статистиката за заетостта изчезва от календара, Вашингтон се кара за правилата на играта, а индексите продължават да пишат рекорди. Това не е просто отработен рефлекс на Уолстрийт към шум; това е режим на мислене: „всички новини са добри новини, а липсата на новини е още по-добра“. Ако няма официални данни, няма и нови препятствия пред доминиращия наратив – изкуственият интелект повишава производителността, а Фед ще смекчава курса. В този вакуум на сигнали цената на риска става необичайно ниска, защото пазарът чете тишината като потвърждение.

Сцената е проста, но силна: големите технологични компании дърпат ралито, инвеститорите пренасочват вниманието от Вашингтон към очакванията за печалби и към цикъла на лихвите, а частните индикатори (ADP, ISM и други) се превръщат във временни фарове. Никой не обича да „лети на сляпо“, но и малцина отказват полет, когато самолетът вече се носи леко нагоре. На практика отсъствието на официалния доклад за заетостта е като временно заглушаване на алармата – не доказва, че къщата е безопасна, само че не чуваме сигнала. Пазарът приема това като възможност да удължи оптимизма още няколко сесии.

Исторически тези моменти не са без прецеденти. Периодите на политически блокажи в САЩ – от 90-те през 2013 г. до последните частични спирания – рядко пречупваха трайно цикъла на цените, освен ако не съвпаднеха с вече зрял макрориск (дългова криза, твърда рецесия, шок в кредитния пазар). Пазарът е научен да прави разлика между шум и сигнал: шумът е временно забавяне на данни; сигналът е промяна в тренда на печалбите, условията за кредитиране и реалната икономика. Днес сигналът, който мнозинството иска да чуе, е прост: растежът се охлажда достатъчно, за да позволи по-мек Фед, но не толкова, че да срине печалбите. „Златилката“ на циклите – нито твърде горещо, нито твърде студено. И докато официалните данни са скрити зад блокажа, частните четива запълват празнината с удобен, макар и непълен разказ: трудовият пазар губи пара, ценовият натиск отслабва, а производителността, подсилена от ИИ, ще подпре маржовете. Това звучи съблазнително, почти прекалено подредено.

Тук идва човешкият слой. Пазарът не е машина, а общност от убеждения. Когато доминира вярата, че ИИ е „реален“ и неизбежно ще проникне във всяка индустрия, инвеститорите са склонни да финансират не само добрите експерименти, но и лошите. Именно това предупреждение се чува от най-внимателните гласове: в етапи на технологични революции капиталът обича да прелива; шумът прикрива недисциплинирани алокации; линията между иновация и излишък се размива. Парадоксът е, че дори трезвите предупреждения често се четат булиш – „ако има излишък, значи има и много гориво“. Пазарът превежда риска на езика на възможността, почти като рефлекс.

Фундаменталната логика в този момент стои на два стълба. Първият е лихвеният цикъл: без официалните серии пазарът интерполира – частните анкети говорят за забавяне, суровините не изпращат аларми за внезапна инфлация, доходността по дългите облигации е под контрол. Това позволява да се ценообразува по-висока вероятност Фед да продължи към облекчаване. Вторият стълб са печалбите: ако ИИ подава ръка на производителността, а разходната база остава дисциплинирана, тогава мултипликаторите изглеждат поносими дори на високите си нива. Но и двата стълба имат слабини – първият страда от дефицит на официални данни, вторият – от риск очакванията за производителност да са изтеглени прекалено напред.

Поведенческият модел е ясен: режим „всички новини са добри“. Слабите частни данни? Добри – значи Фед може да смекчи. Силни корпоративни гайдънси? Добри – ИИ „работи“. Липса на данни? Също добри – нищо не пречи на тренда. В такъв режим корекциите са кратки, защото инвеститорите се страхуват повече да изпуснат следващото рали, отколкото да преживеят 3–5% спад. Именно затова най-сериозният риск в подобна фаза не е конкретно събитие, а натрупването на увереност, че изходът е само един. Пазарите се изтощават в условия на съвършено съгласие.

Какво означава това за следващите седмици? Първо, когато блокажът отмине и статистиката се върне, реалността ще се върне с нея – и пробите за „съвпадение“ между частните и официалните данни ще бъдат безмилостни. Ако картината потвърди забавяне без срив – наративът оцелява. Ако видим изненада по инфлация или ускорено охлаждане на труда – волатилността ще се събуди. Второ, отчетният сезон ще стане тест не за „ИИ като история“, а за „ИИ като P&L“ – доколко ефективността вече се вижда в маржове, обороти, капекс дисциплина. Трето, облигационният пазар ще остане главният арбитър: доходности и кривата ще кажат дали „мекото приземяване“ още се цени или започва да се преразказва.

Има и тих макрофактор: продължителен блокаж намалява активността в публичния сектор, забавя плащания, отлага поръчки, а това се просмуква към частни вериги. Първите дни са шум, но седмици могат да станат сигнал. В този сценарий парадоксът се обръща – същият този блокаж, който днес пазарът използва като алиби да продължи нагоре, може утре да стане причина за по-мек растеж и по-слаби отчети в Q4. Ако тогава Фед смекчи повече от очакваното, валоризацията на „всички новини са добри“ ще срещне огледалото: да, лихвите помагат, но защо се наложи да помагат толкова?

Технически картината е изчистена – лидерите водят, ширината на пазара е достатъчна да поддържа инерция, а ротациите между мегатех и циклични джобове поддържат усещането за здравословен пулс. Но всяка перфектна повърхност крие микропукнатини: концентрацията на възвръщаемостта, повишената чувствителност към „сюрприз-инфлация“, засилената зависимост от неофициални метрики. В такава обстановка дисциплината в алокацията е по-важна от героизма в тайминга. Балансът между „да останеш в тренда“ и „да имаш план за грешка“ е не просто тактика – това е философия на оцеляване.

В крайна сметка посланието е двуслойно. На повърхността Уолстрийт отново демонстрира, че умее да игнорира шума, когато доминира силен структурен наратив – ИИ, продуктивност, мек Фед. По-дълбоко обаче пазарът казва нещо по-важно: доверието е валутата на този цикъл, а дефицитът на данни временно повишава покупателната ѝ способност. Тази валута е силна, докато не бъде поставена под натиск от факти. Истинският тест не е дали „всички новини са добри“, а кога отново ще различим кои новини са сигнал и кои – шум. Пазарът не обича изненади, но обича победители. Днес победител е историиният пакет „ИИ + мек цикъл“. Утре победител ще е онзи, който пръв разпознае кога тази история иска пренаписване.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.