Снимка: iStock

След месеци, в които доходността по краткосрочните американски облигации беше главната сцена на печалбите, погледите на трейдърите отново се насочват към дългия край на кривата. 2025 г. се превърна в учебникарски пример за това как пазарът умее да променя фокуса си точно в момента, когато повечето смятат, че играта е изиграна. Сега, когато доходността по 10-годишните книжа се задържа около 4.1%, а по 30-годишните близо до 4.7%, инвеститорите започват да „заключват“ доходност – не от страх, а от усещането, че прозорецът на възможностите ще се затвори скоро.

След бурното рали в началото на годината, предизвикано от намаленията на Фед и поевтиняването на кратките матуритети, кривата на доходността постепенно се изправя. Стратегиите тип „steepener“ донесоха печалби, но сега обръщането на потока изглежда неизбежно. Инвеститорите, които до вчера залагаха на разширяване на спреда между кратки и дълги облигации, днес вече прехвърлят капитала си към 10- и 30-годишни книжа. Не защото са убедени, че рецесията идва утре, а защото виждат комбинация от макро несигурност, политически хаос и пазарна умора, която рядко се среща извън фазите на преход.

Този обрат не е случаен. От една страна, все повече портфейлни мениджъри осъзнават, че краткият край вече е изиграл основната си роля. При очаквания за още около 1 процентен пункт понижения на лихвите в следващите 12 месеца, късите книжа вече са „прибрали“ бъдещите печалби. От друга – икономическите данни, изкривени от частичното затваряне на правителството и закъснелите отчети за заетостта, създават идеални условия за несигурност. А когато пазарът не може да види ясно, търси дългосрочен хоризонт.

Именно затова институции като Pimco и JPMorgan съветват клиентите си да удължат матуритета на експозициите си, дори с цената на леко по-ниска текуща доходност. Техният аргумент е логичен: 4% върху 10-годишна облигация в свят, в който централните банки отново намаляват лихвите, може да се окаже подарък. При подобен сценарий дългият край не е просто източник на доходност, а застраховка срещу рязка корекция на акциите.

Тук се крие и по-дълбокият психологически пласт – инвеститорите не вярват, че Фед може да поддържа високи реални лихви твърде дълго. Пазарът вече не се страхува от инфлацията така, както през 2023–2024 г., а от прекалено бързо охлаждане на икономиката. И докато председателят Пауъл и колегите му се опитват да балансират между „достатъчно мека“ и „не твърде рязка“ приземяване, облигационните пазари започват да изпреварват играта.

Интересното е, че този завой настъпва на фона на политическа парализа. Правителственото затваряне, което вече навлиза във втора седмица, създава едновременно и шум, и възможности. Исторически данни от Citi показват, че при подобни ситуации доходността на дългосрочните книжа почти винаги спада – инвеститорите търсят убежище, а ликвидността в краткия сегмент се изпарява. Така се появява парадоксът на Вашингтон: политическата нестабилност често се превръща в катализатор за печалби на облигационните пазари.

Този път обаче фонът е различен. Високият федерален дефицит, растящите разходи по обслужване на дълга и структурният недостиг на купувачи извън големите фондове водят до необичайно напрежение. На практика днешните търгове на Министерството на финансите вече не са просто технически събития – те се превърнаха в тест за доверието към цялата фискална архитектура на САЩ. Когато търгът на 10-годишните облигации за $39 млрд. се наблюдава като футболен финал, това говори за степента, в която пазарът е станал нервен.

В тази среда, както отбелязва Прия Мисра от JPMorgan, движението „навън по кривата“ има и стратегическа стойност – то действа като хедж срещу риск от срив на акциите. Корелацията между акциите и 10-годишните облигации отново е станала отрицателна, след двугодишен период на изкривяване, което връща старата пазарна логика – когато акциите падат, облигациите се вдигат. Този механизъм е в основата на всяко добре балансирано портфолио, а завръщането му подсказва, че системата отново започва да се подчинява на физиката на капиталовите потоци.

В същото време не липсват и скептици. DoubleLine и Guggenheim остават в лагера на „стийпънера“, аргументирайки се, че дефицитите и инфлационните остатъци ще продължат да натискат дългия край. За тях високите лихви не са аномалия, а ново равновесие, в което пазарът ще изисква премия за риск в продължение на години. В този смисъл битката между „удължаващите“ и „запазващите“ се превръща в своеобразна философска дилема за бъдещето на американския дълг: ще доминира ли цикълът на паричната политика или този на фискалната реалност.

Точно тук проличава същността на настоящия момент – облигационният пазар вече не е просто място за доходност, а поле на макроидеологически сблъсък. В него има две логики: едната вярва във Фед и мекото приземяване; другата – в дефицита и неизбежната инфлационна вълна след нови стимули. Едната купува 10-годишни книжа като убежище, другата ги продава като защита от правителствена небрежност. Между тези две крайности се ражда новата реалност на 2025 г. – свят, в който 4% доходност изглежда едновременно висока и крехка.

За дългосрочните инвеститори посланието е ясно: докато кратките книжа вече изчерпаха възможностите си, дългите предлагат шанс за баланс. Дори без големи печалби, те връщат вярата, че облигациите отново могат да бъдат част от класическото портфолио, а не просто страничен ефект на политиката на Фед. Но за спекулантите времето за печалба на лесен „стийпънър“ изтича – пазарът вече преминава от фаза на движение към фаза на размисъл.

Американският дълг отново е барометър за доверието в системата. И може би най-показателното е, че днешните трейдъри не бягат от риска, а се опитват да го фиксират – в доходност, в време, в сигурност. Когато пазарът започне да „заключва“ бъдещето си, това е знак, че усеща промяна в посоката на вятъра. А онези, които имат търпението да останат на по-дългия хоризонт, вероятно ще разберат, че под 4% доходност не е просто ниво, а предчувствие за нов цикъл.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.