Снимка: iStock

Ралито на американските държавни облигации в края на септември е ясен сигнал за това колко нервен и уязвим е пазарът в момента. С наближаването на 1 октомври и заплахата от ново спиране на правителството на САЩ, инвеститорите започнаха да се насочват към най-сигурния пристан – американските съкровищни книжа. Доходността по 10-годишните облигации спадна с 0.027 процентни пункта, а тази по 30-годишните – с 0.025 пункта. Това може да изглежда като малка промяна на пръв поглед, но в свят, в който всеки базисен пункт се следи под лупа, подобно движение е отражение на масовото търсене на сигурност. Защото именно в моменти на несигурност и политически хаос Трежъритата се превръщат в актив номер едно.

Причината за тази несигурност е проста – наближава поредната битка за бюджета във Вашингтон и изглежда, че компромисът отново може да се окаже трудно постижим. Ако до полунощ на 30 септември не се постигне споразумение, на 1 октомври ще започне спиране на правителството. Това означава, че държавни служители ще останат без заплати, статистически агенции ще спрат работа, а икономическият календар ще се превърне в празна черупка. За пазарите най-големият риск е, че петъчният доклад за заетостта – едно от най-важните месечни събития – може да бъде отложен. И тук вече не става въпрос просто за една седмица закъснение, а за загуба на най-ключовия ориентир, който Федералният резерв използва, за да определя посоката на лихвената политика.

Икономистите очакват данните да покажат ръст от едва 51 хиляди нови работни места през септември. Това би било потвърждение, че пазарът на труда постепенно губи пара, след дълги месеци на напрежение и недостиг на работна ръка. Именно в такъв момент всяко забавяне или изкривяване на статистиката може да създаде сериозен риск за грешни решения – както от страна на инвеститорите, така и от страна на централната банка.

Прецеденти за подобно развитие вече има. През 2013 г. 16-дневно правителствено спиране забави публикуването на септемврийския доклад за заетостта. Най-дългото спиране в историята – 35 дни – приключи едва през 2019 г. А през 1996 г. също имаше блокаж за цели 21 дни. Обикновено последствията от подобни политически кризи не са драматични за икономиката в краткосрочен план, но колкото по-дълго трае блокажът, толкова по-силно се усещат ефектите върху икономическата активност и върху възприятието на инвеститорите за стабилността на САЩ.

Точно тук се крие и парадоксът на момента. Докато пазарите търсят сигурност в държавните облигации, реалността е, че тяхната цена и без това е изключително висока спрямо фундаментите. Deutsche Bank отбелязва, че в глобалното им изследване над половината от инвеститорите вярват, че доходността по 10-годишните книжа ще пада в следващия цикъл на понижения на лихвите, но една трета очакват точно обратното – ръст. А J.P. Morgan дори предупреждават, че текущите нива са около 0.15 процентни пункта „твърде ниски“ спрямо реалната картина.

Това означава, че всяко по-дълго рали на Трежъритата може да се окаже временно явление, задвижвано не от фундаментите, а от паника и спекулация. Въпросът е какво ще стане, когато данните за труда най-накрая бъдат публикувани. Ако те покажат по-голяма слабост от очакваното, това ще подкрепи сегашната вълна на купуване на облигации и ще засили очакванията за нови намаления на лихвите от страна на Фед. Ако обаче пазарът на труда изненада със сила, корекцията при държавния дълг може да бъде бърза и болезнена.

Именно тук трейдърите виждат възможност за тактически ходове. Краткосрочни залози на поскъпване на облигациите около датата на потенциалното спиране на правителството могат да бъдат печеливши, но рисковете са огромни – новина за компромис във Вашингтон или изненадващо силни икономически данни могат да обърнат пазара за часове. В този смисъл опциите върху TLT или върху 10-годишните фючърси на облигации се превръщат в инструмент за хедж, но и за спекулация.

Дългосрочните инвеститори обаче ще трябва да гледат отвъд политическия театър. Въпросът за устойчивостта на американския трудов пазар е много по-важен. Ако растежът на заетостта продължи да се охлажда, както показват прогнозите, и ако икономиката навлезе в по-бавен ритъм, Фед ще бъде принуден да продължи цикъла на понижения. Това ще държи доходността по облигациите под натиск и може да означава нови върхове за цените им. От друга страна, всяко ускоряване на инфлацията или признаци на устойчив растеж ще върнат картината обратно – доходностите ще тръгнат нагоре, а сегашните купувачи на сигурност ще се окажат уязвими.

Историята ни учи, че правителствените спирания рядко водят до трайни щети върху пазарите, но почти винаги създават вълни на волатилност. А за трейдърите именно волатилността е онова, което носи възможности. Въпросът е дали сега тя ще доведе до печалба или до капан. В краткосрочен план е ясно – търсенето на Трежъритата ще остане високо, докато не стане ясно дали докладът за труда ще бъде публикуван навреме. В средносрочен план всичко зависи от това дали американската икономика ще се окаже в сценарий на „меко кацане“ или ще се потопи в рецесия.

Финансовите пазари днес са в състояние на двоен парадокс. От една страна, инвеститорите купуват активи на сигурността именно когато американското правителство демонстрира най-голяма политическа слабост. От друга – централната банка очаква данни, които може и да не получи навреме, за да изгради паричната си политика. В такава среда стратегиите трябва да бъдат изключително адаптивни. За някои това означава да държат по-голям дял в облигации в краткосрочен план, за други – да използват волатилността за агресивни сделки, а за трети – просто да изчакат и да наблюдават.

Какъвто и да е изборът, едно е сигурно: в момента пазарът се движи не толкова от числа и модели, колкото от политика и психология. А когато политиката се превръща във водещ двигател, рисковете стават още по-непредсказуеми. Това е средата, в която трейдърите и инвеститорите трябва да навигират днес – с поглед едновременно към Вашингтон, към Федералния резерв и към графиките на облигациите, които отразяват страховете и надеждите на света.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.