Снимка: iStock

Huawei постави на масата ново предизвикателство към глобалната доминация на Nvidia и този ход е повече от технологичен анонс, той е стратегически сигнал, че надпреварата за изкуствен интелект вече е и геополитическа арена. Компанията разкри своята технология SuperPod, която позволява свързване на до 15 488 графични карти с бранда Ascend и съобщи, че вече работи със супер клъстер от около 1 милион карти. Това е не просто демонстрация на мащаб, а нов начин за заобикаляне на слабостта на всеки отделен чип, компенсиран чрез колективна изчислителна мощ.

Ключът е в стратегията на Huawei да признае изоставането си спрямо американските конкуренти при индивидуалните чипове, но да обърне слабостта в сила чрез клъстеризация. Рен Джънфей сам обясни: може да сме по-слаби на ниво единичен чип, но можем да постигнем същия резултат с мащабни обединени системи. Това е подход, който резонира с цялата китайска индустриална философия – когато не можеш да надскочиш конкурента в една точка, компенсираш чрез колективна организация и обем.

Този технологичен маньовър идва на фона на тежки американски санкции, които отрязаха Китай от най-мощните продукти на Nvidia. Именно в тази празнина местните гиганти се стремят да наложат свои решения. Huawei и Cambricon излизат на преден план, докато Пекин открито насърчава компаниите да ограничат или напълно да избегнат употребата на американски графични карти, дори на адаптирани модели като RTX Pro 6000D и H20. Създава се вакуум, който се превръща в най-големия шанс за домашните шампиони.

Пазарът реагира мигновено: китайските технологични акции скочиха през последните седмици, а Baidu и Alibaba вече показват свои собствени проекти за AI чипове, подсилвайки усещането за национален пробив. Вълната е не само финансова, но и психологическа – инвеститорите започват да вярват, че Китай може да изгради жизнеспособна алтернатива на американската хегемония в AI хардуера.

В същността си битката е за изчислителна мощ, но в периферията й стои въпросът за технологичен суверенитет. САЩ се опитват да държат контрола върху най-високия сегмент на изкуствения интелект чрез контрол върху Nvidia, докато Китай изгражда своя отговор на базата на обединяване на по-слаби чипове. Това не е естетика на съвършенството, а стратегия на масата. В дигиталната епоха мащабът често е по-важен от индивидуалната изисканост.

Huawei ясно демонстрира това чрез SuperPod, който в известен смисъл напомня на Nvidia NVLink, но в китайски мащаб. Вместо да разчита на най-мощния чип, компанията използва архитектура, която свързва огромен брой елементи в обща изчислителна тъкан. Това дава възможност на клиентите в Китай да получат достъп до мащабни AI услуги без нужда от забранени или ограничени американски продукти.

Перспективата за бъдещето също е ясно очертана – Huawei обяви нова серия чипове, планирани до 2028 г., включително Ascend 950PR със собствена памет, Ascend 960 и 970 в следващите години. Това не е спонтанен експеримент, а дългосрочен пътна карта, която цели да гарантира, че Китай ще има свой ритъм на иновации.

Ситуацията за Nvidia изглежда двусмислена. От една страна, компанията остава безспорен лидер по мощност на индивидуалния чип. От друга страна, достъпът й до най-големия пазар в света – Китай – е сериозно ограничен. Ако Huawei и местните конкуренти успеят да изградят достатъчно добра алтернатива, дори и чрез „по-широк, но по-плитък“ подход, Nvidia може да загуби необратимо влияние в Азия.

Инвеститорският пейзаж също се трансформира. Китайските акции, свързани с AI хардуер, се превръщат в прокси за национална гордост и технологична независимост. Капиталът тече натам не само заради печалбите, а и заради символиката на борбата за технологичен суверенитет. В този смисъл пазарът е не само арена за печалба, а и сцена за национални амбиции.

Това, което прави ситуацията още по-интересна, е времевият фактор. Китайските компании имат няколко години да усъвършенстват клъстерните си технологии, докато Nvidia държи върха при индивидуалните чипове. Ако за този период Пекин осигури пълен вътрешен пазар за домашните играчи и ограничи достъпа на американските, състезанието може да се изравни много по-бързо от очакваното.

Възниква и геополитическа интрига. САЩ и съюзниците им наблюдават внимателно как Китай изгражда свой паралелен технологичен свят. Ако Huawei успее да наложи своя модел на клъстеризация, то това може да се превърне в експортен продукт за други държави, които също искат независимост от западните гиганти. Технологията на SuperPod може да се окаже дипломатическо оръжие.

Зад всичко това стои голямото уравнение на бъдещето: изкуственият интелект ще бъде движещата сила на икономиката през следващите десетилетия. Който контролира чиповете и инфраструктурата за AI, контролира самата производителност и иновационен капацитет на нациите. Huawei показа, че няма намерение да остави това поле без битка, дори когато стартът е труден.

За глобалния инвеститор посланието е ясно – ерата на еднополюсната доминация на Nvidia може да бъде разклатена. Не е нужно китайските компании да постигнат съвършенство в индивидуалния чип, достатъчно е да изградят достатъчно добра алтернатива, подкрепена от мащаб и държавна политика. Това вече е в ход.

Пазарите на AI хардуер оттук нататък ще се движат от два паралелни ритъма: западният път на върховата производителност и китайският път на масовата клъстеризация. И двата подхода ще съществуват едновременно, като ще се конкурират и взаимно ще се натискат към по-бързи иновации.

Инвеститорите, които разбират тази динамика, могат да се позиционират по-умно. Вместо да залагат всичко на Nvidia, те могат да следят и подкрепят китайските шампиони, които печелят пазарен дял на огромния вътрешен пазар и постепенно ще търсят излаз навън. Светът на AI вече не е монопол, а двуполюсна арена с потенциал за бъдещи изненади.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.