Снимка: Istock

Пазарите навлизат в последната третина на 2025 с деликатен баланс между оптимизъм и скрита несигурност, който напомня на моменти от 2018–2019 г., когато геополитическото напрежение се комбинираше с технологични промени. Основните движещи сили ще бъдат монетарната политика, инфлацията, технологичната надпревара (особено в AI), стабилността на веригите за доставки и геополитическите ветрове между САЩ, Китай и Европа. Ако се погледне глобалната икономика, прогнозата на Fitch показва леко вдигане на растежа за 2025 спрямо по-ранни оценки, но все още под средата на десетилетието — около 2,4% глобално. 

В щатите Федералният резерв се намира на кръстопът: пазарите очакват намаление на лихвите с приблизително 25 базисни пункта през срещата на FOMC в средата на септември, с по-нататъшни снижения в оставащата част на годината. 

Това означава, че финансирането ще стане по-евтино, но само ако икономическите данни продължат да показват забавяне — без рязък спад. Ако се появят неочаквани данни за инфлация или трудов пазар, Fed може да забави темпото, което ще шокира настроенията на риска.

Европа е в по-трудна позиция — макроикономическият растеж остава слаб, инфлацията се движи покрай целите, но с риск от нови ценови шокове (енергия, транспорт, доставки). Европейската Централна Банка вероятно ще продължи стратегията „чакай и наблюдавай“, като намаления на лихвите през 2025 са малко вероятни или умерени. 

Китай изглежда като ключов играч в оставащата част на годината. Въпреки слабости в имотния сектор и умерено забавяне в някои науки, политиките за стимули и индустриална подкрепа — особено в AI и технологични инфраструктури — могат да дадат тласък на растежа, ако изпълнението е ефективно и ако външните пречки — като износови ограничения, технологични санкции и геополитически натиск — не станат по-ограничаващи. 

В технологичния сектор, и особено в компаниите, свързани с изкуствения интелект, очакванията остават високи. AI инвестициите глобално растат, с все по-видимо съперничество между Китай и САЩ — не само за капацитет, но и за таланти, регулации, контрол върху инфраструктурата за обучение на модели. 

Тези фирми, които успеят да покажат устойчив модел на монетизация и да се адаптират бързо към променящите се регулаторни рамки, ще бъдат наградени, но рисковете за нефункциониращи или прекалено амбициозни проекти са реални.

Сценариите, които виждам, са два основни. Най-положителният: глобалната инфлация продължава да спада, Fed започва плавно да намалява лихвите; технологичният бум, особено AI, да носи приходи; Китай успява да стабилизира някои вътрешни слабости, облекчава напреженията със САЩ, а Европа избягва шокове — в този сценарий сме свидетели на по-силен финал на годината, с активен риск-апетит, добри печалби във финансови и технологични акции, и умерен растеж.

По-отрицателният сценарий включва усложнения: инфлацията в САЩ не спадне според очакванията — особено за енергия, храна и услуги; трудовият пазар задържи напрежение; Fed се въздържа да намалява бързо; технологични санкции и визови ограничения затрудняват трансгранични проекти; Китай се справя лошо с някои дългови и имотни проблеми; Европа попада в стагфлационен сценарий. В такъв случай пазарите ще реагират с волатилност, капитал ще се изтегля от растежните активи и AI-поектите, особено такива с ниска възвръщаемост, може да бъдат преоценени надолу.

За България и Източна Европа ефектите ще идват главно чрез два канала — глобалните условия (лихви, доларова ликвидност, валутни движения) и регионалните слабости в инвестиционния климат, корпоративната прозрачност и зависимости към внос (енергия, технологии). Ако ЕС и европейските институции засилят регулациите и подкрепят технологичните инвестиции, може да има прилив на капитал, но ако бюрокрацията и политическата несигурност станат преки бариери, България може да остане в периферията.

Стратегическите инвеститори могат да помислят да държат портфейл с умерено увеличена експозиция към технологични акции с доказана печалба и солидни балансни отчети, да имат защитен буфер чрез активи с по-ниска корелация (напр. качествени облигации, суровини, алтернативи), и да следят внимателно ранните сигнали за инфлация, регулации и търговски политики. Изключително важно е да се оцени дали цената, която се плаща за растеж (CAPEX, изследване & развитие, чипове, инфраструктура) е оправдана спрямо очаквания за печалби — защото историята показва, че пазарът на технологични иновации може да бъде чудовищно разпродаден, когато разходите се окажат по-големи от приходите (примерът с интернет балона, с много проекти, които не се оправдаха, е в паметта на пазара).

В заключение, края на септември 2025 вероятно ще бъде тестово време: дали световните икономики и технологични фирми могат да поддържат добър темп на растеж, докато инфлацията пада, и регулаторите се адаптират. Ако успеят — предстои силен оперативен резултат и отскок в доверие; ако не — волатилност, корекции и потиснат растеж.

*Материалът е аналитичен и не е съвет за покупка или продажба на активи.