Снимка: iStock

CoreWeave и Nvidia подписаха нов договор за $6,3 милиарда и новината изстреля акциите на CoreWeave с над 7% в рамките на ден. Това не е просто поредният корпоративен анонс, а сигнал за това как се подрежда шахматната дъска на изкуствения интелект и кой реално контролира достъпа до най-ценния ресурс на новата икономика – изчислителната мощ. Партньорството между CoreWeave и Nvidia представлява договор за бъдеще, където всеки гигафлоп е новата петролна барел, а данните са тръбопроводите. Според условията Nvidia е задължена да изкупува неизползван капацитет от дата центровете на CoreWeave до 2032 година. Това е своеобразна гаранция, че дори в моменти на слабост компанията няма да остане с празни машини, защото производителят на GPU ще поеме ролята на купувач от последна инстанция.

Въпросът е защо Nvidia прави този ход. Отговорът е двоен. От една страна, търсенето на GPU за AI тренировки и inference остава експлозивно, а изграждането на инфраструктура е скъп и бавен процес с хоризонт от 4–6 години. Nvidia има интерес да обезпечи мрежа от партньори, които да поемат този растеж и да осигурят на клиентите бърз достъп до капацитет. От друга страна, този договор укрепва самата екосистема на Nvidia, която не продава просто хардуер, а създава вериги от лоялност и зависимост. Ако CoreWeave е здраво вързана с Nvidia, тогава големи клиенти като OpenAI или Microsoft също са косвено привързани към графичния гигант. Това е стратегия на вертикален контрол в облака, облечена като договор за инфраструктура.

CoreWeave от своя страна е млад играч, едва ли не неооблак – компания, която предлага алтернатива на големите хиперскейлъри като Amazon Web Services, Google Cloud и Microsoft Azure. Нейният риск е ясен – прекалено концентриран клиентски портфейл. В момента най-големите ѝ клиенти са OpenAI и Microsoft. Зависимостта от един или два големи потребителя винаги е заплаха, защото всяка промяна в стратегията на партньора може да подкопае целия бизнес. Именно тук гаранцията от Nvidia има ефекта на застраховка: дори при колебания в клиентското търсене, капацитетът няма да остане неизползван.

Инвеститорите въздъхнаха с облекчение, но въпросът за устойчивостта остава. CoreWeave вече има договор с OpenAI за до $11,9 милиарда, последван от още един за $4 милиарда, а сега добавя и това партньорство. За една компания, която едва тази година направи IPO и вече е утроила стойността на акциите си, темпото е изключително. Но колкото по-големи стават договорите, толкова по-високи са и очакванията, и толкова по-голяма е конкуренцията. Nebius от Нидерландия вече обяви сделка за $17,4 милиарда с Microsoft за нов център в Ню Джърси. Това показва, че CoreWeave не е единственият алтернативен доставчик, а част от зараждаща се вълна от специализирани инфраструктурни компании.

Ако анализираме модела, става ясно, че печалбите от подобни сделки ще се компресират. Конкуренцията ще изравни условията, а маржовете ще паднат. Анализаторите като Ник дел Део предупреждават, че макар AI търсенето да е силно, инфраструктурните услуги не са уникални и могат да бъдат възпроизведени. Това означава, че бъдещите печалби няма да бъдат така впечатляващи, колкото изглеждат първоначално. Инвеститорите, които залагат на CoreWeave като на „уникален актив“, може да останат разочаровани, ако открият, че услугите са заменими.

И тук се появява стратегическата дилема. Ако CoreWeave иска да остане релевантна, трябва да развие конкурентни предимства отвъд просто предоставянето на GPU капацитет. Това означава по-тясна интеграция със софтуерни рамки, по-добри услуги за разработчици, собствена мрежа от клиенти, които да я предпочитат не само заради хардуера. Nvidia може да е партньор днес, но тя също може да играе с други доставчици утре. В екосистема, където хардуерът е ограничен ресурс, но постепенно става комодитизиран, стойността се измества към слоевете над инфраструктурата.

Акциите на CoreWeave реагираха позитивно и вече са почти утроили стойността си от IPO. Но дали този растеж е оправдан? Пазарът обича истории за бързо нарастване, особено в сектор, който се възприема като новата граница на технологиите. Но реалността е, че подобни бизнеси са капиталово тежки, маржовете са под натиск, а цикълът на инвестиции е дълъг. Всеки нов център изисква милиарди долари и години на изграждане, преди да донесе възвръщаемост. Ако инвеститорите мислят за CoreWeave като за следващата Nvidia, може би грешат. Ако я виждат като специализиран оператор, който ще намери ниша, вероятно имат по-реалистични очаквания.

Голямата картина е, че AI търсенето създава нов клас доставчици – неооблаци, които живеят в сенките на гигантите и предлагат алтернативи. Това е здравословно за екосистемата, защото създава разнообразие и намалява концентрацията при големите играчи. Но за самите инвеститори тези компании носят същите рискове, които носят всички капиталово интензивни бизнеси: огромни разходи, зависимост от няколко клиента и податливост на технологични промени. Днес CoreWeave изглежда като звездата на сцената, но утре Nebius или друга нова компания може да привлече вниманието.

Най-важното е да се разбере, че сделката за $6,3 милиарда е едновременно потвърждение и предупреждение. Потвърждение, че CoreWeave е сериозен играч с доверие от страна на Nvidia. Предупреждение, че конкуренцията се изостря и че бизнесът не е защитен от алтернативи. За инвеститорите това означава едно: трябва да се прави разлика между краткосрочния ентусиазъм и дългосрочната устойчивост. Ако историята на 2023–2025 е за експлозия на AI инфраструктурата, историята на следващото десетилетие ще бъде за консолидиране, маржови битки и оцеляване на най-добрите.

Затова CoreWeave е лакмус за новата епоха. Тя показва колко далеч може да стигне един играч с правилните партньори и навременните договори. Но също така показва колко крехка е позицията на компании, които все още нямат собствена масова база от клиенти, а разчитат на няколко гиганта. Ако OpenAI или Microsoft решат да диверсифицират или да изградят собствен капацитет, CoreWeave ще трябва да намери нови източници на растеж. И точно тук се крие най-големият риск: не дали търсенето на AI ще изчезне, а дали CoreWeave ще остане в центъра на веригата или ще бъде изместена в периферията.

В крайна сметка сделката с Nvidia е стратегически подарък за CoreWeave, но и тест за търпението на инвеститорите. Тя осигурява стабилност до 2032, но не гарантира конкурентоспособност. И ако пазарът продължи да възнаграждава само обемите, а не маржовете, следващите години ще бъдат още по-трудни. За инвеститорите урокът е ясен: не бива да се бърка сигурността на договора с гаранция за бъдещ успех. Истинската битка тепърва започва, и тя ще бъде между компании, които умеят не само да строят центрове, а и да изграждат екосистеми.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.