Снимка: Istock

Федералният резерв отново е в центъра на вниманието на глобалните пазари. Предстоящото заседание на 16–17 септември 2025 г. изглежда ще се окаже едно от най-важните в последните години, защото съчетава парична политика, политическа драма и въпроси за независимостта на централната банка в условията на пряка намеса от Белия дом. В момент, когато пазарите са на исторически върхове, а икономиката показва смесени сигнали, залогът е огромен – всяка дума на Джером Пауъл и всяка промяна в точките от дот плота могат да предизвикат верижна реакция върху акции, облигации, валути и суровини. Историята ни е показвала, че подобни заседания често бележат повратни точки – от “Volcker shock” в началото на 80-те, през политически натиск върху Алън Грийнспан през 90-те, до обърканите комуникации на Бен Бернанке през 2013 г., които създадоха т.нар. “taper tantrum”. Сега, в условията на меко стагфлационно уравнение, с инфлация над целта и рязко охлаждащ трудов пазар, Фед е изправен пред нова дилема, която може да определи траекторията на пазарите за месеци напред.

Официалните очаквания са за намаление на лихвите с 25 базисни пункта – първото от декември 2024 г. насам. Но не е изключено да има силен натиск за по-агресивно облекчаване с половин пункт, особено след ревизирането на данните за заетостта, които показаха почти милион по-малко създадени работни места за последните 12 месеца. Това драматично променя картината за трудовия пазар и подсилва гласа на гълъбите във ФОМК, които ще настояват за по-решителни действия. Противно, ястребите ще настояват, че инфлацията, която остава почти процентен пункт над целта от 2%, не позволява бързи и агресивни намаления, защото рисковете от ново ускоряване на цените са твърде големи.

Картината допълнително се усложнява от политическите интриги. Присъствието на Лиза Кук на заседанието – въпреки опитите на президента Тръмп да я отстрани заради обвинения в ипотечни измами – превръща срещата в уникален прецедент. Фед досега никога не е заседавал при толкова открита атака срещу независимостта си. Добавяме и факта, че Стивън Миран, близък съюзник на Тръмп, вероятно ще бъде утвърден като нов управител буквално в последния момент. Неговите позиции за по-агресивни намаления на лихвите и предложенията му за национализация на регионалните банки на Фед будят тревога сред пазарните участници и подсилват усещането, че администрацията се стреми към доминация над паричната политика.

Проекциите на Фед – дот плотът – ще бъдат най-очакваната част от срещата. През юни централните банкери прогнозираха две намаления през 2025 г., но ревизираните данни за заетостта и охлаждането на пазара на труда вероятно ще изместят баланса към повече облекчения. Morgan Stanley вече прогнозират допълнителни 50 базисни пункта ряз през 2026 г., докато други институции предупреждават, че подобна проекция може да влоши инфлационните очаквания. Важно е да се помни, че дот плотът не е обещание, а моментна снимка на индивидуални очаквания. Въпреки това историята показва, че пазарите реагират бурно и често преекспонират значението му – пример е 2018 г., когато прекалено агресивната траектория за повишения доведе до срив в края на годината.

Икономическите данни изпращат смесени сигнали. От една страна, потреблението остава изненадващо стабилно – ресторантите, пътуванията и търговията на дребно все още показват устойчивост. От друга страна, пазарът на труда се охлажда с тревожна скорост, а комбинацията от нарастваща безработица и инфлация над целта напомня на сценарий на лека стагфлация. Подобно съчетание е кошмар за централните банкери, защото инструментите им са ограничени – облекчаването може да подхрани инфлацията, а запазването на твърда линия може да доведе до рецесия.

Инвеститорите засега демонстрират спокойствие. Акциите се търгуват на или близо до исторически върхове, а доходността по облигациите се покачва минимално. Това подсказва, че пазарът очаква Фед да намери баланса и да избегне грешки. Но това спокойствие може да се окаже крехко. Всеки знак за по-дълбок разрив вътре във ФОМК, особено ако Миран започне с открито противопоставяне още в първото си заседание, може да изостри волатилността. Историята е пълна с примери как подобни ситуации се превръщат в катализатор на корекции – от споменатия “taper tantrum” до объркващите комуникации на Пауъл през 2018 г.

Ключовият въпрос е докъде може да стигне Фед в облекчаването на паричната политика в среда, където инфлацията не е победена. Прибързани рязове биха могли да повторят грешките от 70-те години, когато централната банка няколко пъти разхлабваше твърде рано и позволи на инфлацията да се вкорени. От друга страна, прекаленото закъснение може да доведе до рязко влошаване на трудовия пазар и рецесия, която ще удари силно потреблението и корпоративните печалби. Балансът е изключително деликатен.

За инвеститорите посланието е ясно – предстои период на повишена несигурност. В краткосрочен план вероятността е Фед да заложи на минимален ряз от 25 базисни пункта и по-внимателен тон. Но дългосрочната траектория ще зависи от това дали данните за трудовия пазар продължат да се влошават и дали инфлацията ще остане устойчива над целта. Ако тенденциите се запазят, може да видим по-агресивни действия през 2026 г., но днес Фед едва ли ще рискува да изпревари събитията.

В подобни моменти разумните инвеститори трябва да гледат отвъд заглавията и да оценяват риска. Исторически погледнато, в периоди на разхлабване на паричната политика акциите първоначално реагират позитивно, но ако намаленията са провокирани от рязко влошаване на икономиката, последва корекция. Облигациите, особено дългосрочните държавни, обикновено печелят, когато лихвите падат, но при стагфлация защитата им отслабва. Златото често служи като балансьор в такива ситуации.

Ако направим исторически паралел, днешната ситуация напомня повече на началото на 2001 г., когато Фед започна серия от намаления в отговор на охлаждаща икономика, но пазарите на акции навлязоха в дълъг мечи тренд. Възможно е подобен сценарий да се разгърне, ако данните за заетостта продължат да се влошават и корпоративните печалби се окажат под натиск. От друга страна, ако потреблението издържи, можем да видим плавно меко кацане – нещо, което Фед търси от години.

В крайна сметка заседанието тази седмица е повече от просто решение за 25 или 50 базисни пункта. То е тест за независимостта на Фед, за способността му да устои на политически натиск и за умението му да балансира между инфлация и заетост в условия на противоречиви сигнали. Вниманието ще е приковано към всяка дума на Пауъл, към всяко разминаване в точките от дот плота и към поведението на новите лица в Комитета. Пазарите обичат да вярват, че Фед винаги намира правилния път. Но историята показва, че често централната банка прави грешки, които струват скъпо на инвеститорите. Именно затова този път залогът е толкова висок.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.