Снимка: Istock

Фокусът на пазарите тази седмица е напълно концентриран върху инфлацията и предстоящото заседание на Фед на 16–17 септември. След слабия доклад за заетостта в САЩ, който показа създадени едва 22 хиляди нови работни места и ревизии назад, инвеститорите започнаха да гледат все по-сериозно на възможността централната банка да предприеме по-решителен завой към облекчаване на политиката. Доходността по американските облигации падна, а пазарните очаквания за понижение на лихвата вече са 100%. Но картината не е толкова проста — инфлационният натиск остава, а това превръща ситуацията в класическа дилема на Фед: или да реагира на слабия пазар на труда, или да продължи битката с „лепкавата“ инфлация, която отново дава сигнали за ускорение.

Очакванията за августовския CPI са ръст от 0.3% месечно и 2.9% на годишна база, което е над нивата от юли. Дори при изключване на храните и енергията, т.нар. core инфлация остава при 0.3% месечно и 3.1% годишно. Това е далеч от целта на Фед от 2% и ясно показва, че процесът на дезинфлация от последните две години е в застой. Икономисти от Wells Fargo подчертават, че комбинацията от високи мита и упорита инфлация при услугите е спънала целия процес и че вероятно по-високи тарифи ще останат като постоянен фактор. На практика Фед е изправен пред парадокс: пазарът на труда се охлажда бързо, но ценовият натиск не се отказва.

Слабостта на заетостта вече е по-видима отвсякога. По данни на Bloomberg реалният ръст на работни места от началото на годината е бил далеч по-слаб от официално отчетеното, което означава, че забавянето е започнало много преди лятото. Най-стряскащо е, че извън здравния сектор, който доминира в създаването на работни места, останалата икономика вече показва отрицателен баланс. Rick Rieder от BlackRock напомня, че това е първият случай от 25 години насам, когато нетният ръст на работни места (без здравеопазването) е негативен извън рецесия. Тази статистика тежи повече, отколкото ниското ниво на безработица от 4.3%, защото показва структурни пукнатини в основата на трудовия пазар.

Проблемът е, че трудовият пазар е игра на доверие. Работниците харчат не само на база текущи доходи, а и на база очакваните си бъдещи доходи. Ако хората започнат да вярват, че възможностите за работа ще намаляват, потреблението ще отслабне още по-бързо, а това може да предизвика рецесия по класическата схема на самоизпълняващо се пророчество. Неслучайно инвеститорите гледат не само на официалната статистика, а и на меките индикатори като потребителското доверие и индекса на настроенията на Мичиган, който ще излезе в петък. Те дават картина за психологията на пазара, която често се оказва решаваща.

От пазарна гледна точка, Фед изглежда заключен в „златна клетка“. На едната страна е политическото и социално напрежение около загубата на работни места и опасността от социални трусове. На другата страна е опасността от втори рунд на инфлация, ако Фед се окаже твърде мек и стимулира прекалено рано икономиката. Инвеститорите вече калкулират поне едно понижение от 25 базисни пункта през септември, но спорът е дали ще има още до края на годината и дали централната банка няма да „намекне“ за по-дълга пауза, ако инфлацията не се укроти.

В този контекст, поведението на акциите остава колебливо. След последните корпоративни отчети, които показаха умора на потребителите — Lululemon със спад и сигнал за забавяне на тренда в athleisure сегмента, Dollar Tree с данни, че дори по-високодоходни домакинства започват да „слизат надолу“ по веригата на потребление, и American Eagle с успех благодарение на агресивна рекламна кампания — става ясно, че средата вече не е толкова благоприятна за retail. От друга страна, гиганти като Oracle и Adobe дават известна опора, но не могат да компенсират по-широката тенденция на охлаждане.

Пазарът на облигации реагира по-категорично: доходността по 10-годишните ДЦК се отдръпна, което е ясен сигнал, че инвеститорите очакват цикъл на облекчаване, но липсата на синхрон с международните пазари остава проблем. Докато доходностите в Европа и Япония са по-скоро стабилни или дори покачващи се, американските изглеждат готови за спад, създавайки потенциален „декуплинг“, който ще има ефекти върху валутите и потоците на капитали. Това също подсилва ролята на долара като барометър: по-слабите данни за CPI вероятно ще отслабят USD и ще дадат подем на суровините и европейските акции, докато по-силни числа ще задържат долара и ще притиснат риск-апетита.

Какво означава всичко това за следващите седмици? Вероятността за понижение от 25 б.п. е почти сигурна, но пазарът вече го е „изял“ и следователно рискът е по-скоро от разочарование, ако тонът на Фед остане твърд. Тоест, макар и да видим понижение, индексите може да реагират негативно, ако Powell акцентира прекалено върху инфлацията. В най-добрия случай — мек тон и добър CPI — можем да видим кратък подем на equities, особено при small caps и value, както и подкрепа за суровини. В най-лошия случай — CPI нагоре и хладен Фед — риск-оф реакцията ще засегне tech и банки, докато златото и дългосрочните облигации ще са бенефициенти.

Истината е, че моментът е ключов: пазарите са на върхове, а всеки позитивен сценарий е вече дисконтиран. Затова потенциалът за негативна изненада е по-голям от този за позитивна. Инвеститорите, които разчитат само на „сигурното понижение“, може да се окажат неприятно изненадани, ако тонът остане по-ястребов. И точно тук се крие реалната алфа: в умението да се мисли критично за баланса между пазарните очаквания и вероятностите, че Фед ще предпочете да запази авторитета си пред това да рискува нов инфлационен скок.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.