Снимка: Istock

Пазарите обичат да си измислят истории, а в последните дни историята е „облекчение“ – облекчение от падащи доходности по облигациите, облекчение от очакваните намаления на лихвите от Федералния резерв, облекчение от идеята, че икономиката продължава да расте с прилични темпове, без да изпада в рецесия.

Но ако надникнем отвъд заглавията, виждаме нещо по-сложно – истинска „приказка за два пазара на облигации“. От едната страна са краткосрочните държавни книжа, чиито доходности слизат надолу в очакване на намаления от Фед. От другата – дългосрочните облигации, където доходностите упорито се държат близо до 5% заради страховете от инфлация, огромни дефицити и риск за независимостта на централната банка. Този разлом в кривата на доходностите казва много повече за състоянието на системата, отколкото няколко нови рекорда на S&P 500.

Историята винаги е била чувствителна към критични нива. През последните години всяко докосване на 30-годишните облигации до 5% довеждаше до трусове в настроенията на инвеститорите. Този път не е изключение. Самото отдръпване от бариерата даде „сигнал за облекчение“ и позволи на индексите да тръгнат нагоре. S&P 500 отново постави исторически връх, Dow и Nasdaq също регистрираха ръстове. Но ако се вгледаме внимателно, тези рекорди стъпват върху почва, която е всичко друго, но не и стабилна.

Причината е, че „краткият край“ на кривата живее в различен свят. Там доминира почти пълната увереност на пазара – 99% вероятност според CME FedWatch – че Фед ще намали лихвата с 25 базисни пункта на заседанието си този месец. Кратките облигации вече го дисконтират. Това създава усещането, че икономиката ще получи стимул, че паричната политика ще стане по-мека и че рискът от твърдо приземяване ще се разсее. В този свят растежът на БВП от 3% по последната оценка на GDPNow изглежда като доказателство за устойчивостта на САЩ.

Но „дългият край“ на кривата е друга реалност. Там живее страхът – страхът, че инфлацията не е победена, че тарифите ще окажат натиск върху цените, че политическата намеса във Фед може да доведе до трайно ерозиране на доверието. Точно затова дългите доходности отказват да тръгнат надолу със същия ентусиазъм. Разликата между 2-годишните и 30-годишните книжа е разтворена, но не защото пазарът празнува стабилността, а защото се опитва да балансира два противоречиви сценария. Ако Фед наистина жертва част от независимостта си, за да подкрепи растежа, инфлационните очаквания може да се разкъсат, а тогава дългите облигации ще понесат тежък удар.

Пазарът на акции, разбира се, предпочита да гледа към краткия край и да вярва в добрата история. Исторически, когато Фед подновява цикъл на намаления след пауза, индексите се представят добре за поне година. Инвеститорите са убедени, че корпоративната печалбена сила остава висока – отчетите за второто тримесечие бяха стабилни, обхватът на ръста бе широк. Това създава предпоставки оптимизмът да продължи. Но и тук има капан – този оптимизъм игнорира факта, че именно високите лихви позволиха на дългосрочните инвеститори да получат алтернатива на акциите. Ако дългите доходности отново се закрепят над 5%, притегателната сила на облигациите ще нарасне и акциите може да загубят част от апетита.

Едно е сигурно – макар пазарът да говори за „облекчение“, инвеститорите не са спокойни. Огромните потоци към облигационните ETF-и в август – рекордните 49 милиарда долара – показват, че парите търсят сигурност и доходност. Инфлационно индексираните фондове също отчетоха осми пореден месец на приток, което подсказва, че инвеститорите не са убедени в победата над инфлацията. Тези факти говорят по-силно от рекордите на индексите – капиталът се подготвя за турбуленции.

Класическата дилема пред Фед отново е на масата. Ако централната банка се поддаде на политическия натиск и действа прекалено агресивно, инфлационните очаквания могат да се дестабилизират. Ако остане твърда, пазарите ще се оплачат от липсата на подкрепа. Това е трудният баланс, който в момента се оглежда в „двата пазара на облигации“. Единият вярва в спасението чрез намаления, другият се страхува от цената, която ще бъде платена в бъдеще.

За инвеститора посланието е ясно: не вярвайте сляпо в еуфорията на рекордите. Историята показва, че когато дългите доходности се колебаят около критични нива, това често е предвестник на по-сериозни сътресения. Може би ще има още няколко седмици на възход, но ако приказката за двата пазара се окаже вярна, ще дойде момент, когато напрежението ще избие и ще трябва да платим цената за днешното „облекчение“.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.