Снимка: Istock

Перспективата за нова вълна на държавен капитализъм в САЩ под ръководството на Доналд Тръмп започва да се превръща в централна тема на пазарите. Последните ходове на Белия дом – директни дялови участия в компании като Intel и специфични споразумения за споделяне на приходи с Nvidia и AMD – показват, че държавата вече не е само регулатор или партньор, а активен играч в корпоративните финанси. Това връща исторически аналогии към Втората световна война и Студената война, когато стратегическите индустрии бяха пряко подкрепяни и насочвани от правителството. Но този път мащабът е глобален, а целта е технологично надмощие и геополитическа сигурност.

Инвеститорите, които гледат на подобни интервенции като на извратен пазарен сигнал, трябва да отчетат факта, че капиталът все по-често ще тече там, където Вашингтон реши да го насочи. А това означава, че компании с вече изградени връзки с държавата – чрез отбранителни договори, финансиране по CHIPS акта или стратегическо значение в полупроводниците – ще се окажат в центъра на вниманието.

Ситуацията създава нов тип инвестиционна логика: традиционните оценки на риск и доходност започват да включват „политически мултипликатор“. С други думи, не само балансът и прогнозите за печалби ще определят цената на акциите, а и вероятността Белият дом да ги постави в „защитената зона“. Вече видяхме как Intel получи не само 8.9 милиарда долара, но и възможността правителството да придобие близо 10% дял, а Nvidia и AMD се съгласиха да споделят част от приходите си в Китай – стъпки, които преди пет години биха звучали като научна фантастика.

За да се ориентираме в тази нова карта на възможностите, Jefferies изготви списък от компании, които може да бъдат следващи кандидати за държавни интервенции. Подбраните фирми вече получават значителни средства или са стратегически важни за сигурността на САЩ, а анализът на FactSet показва, че техният прогнозен ръст на приходите до 2027 г. изпреварва този на S&P 500 поне 1.5 пъти.

Обобщената таблица по-долу дава ясен поглед върху потенциалните печеливши от „държавния капитализъм 2.0“ и какви са очакванията за тяхното представяне:

Таблицата ясно показва две групи. От една страна имаме компании като Micron, TSMC, SK Hynix и Coherent – всички с над 20% потенциал нагоре според анализаторите и със солидна подкрепа от сектора на полупроводниците, където правителствената намеса е най-осезаема. От друга страна, традиционни гиганти като Oracle, Boeing и GE Aerospace предлагат по-умерени перспективи, но носят стабилността на стратегически контракти, които едва ли ще изчезнат. Rocket Lab, с впечатляващия си ръст от над 40%, остава по-спекулативна история – с възможност да бъде „звездата“ на новото космическо надпреварване, но и с риск от болезнени корекции, което се вижда в негативния потенциал в целевата цена.

Това, което обединява всички тези компании, е, че те вече са „в системата“. Те получават милиарди под формата на договори, грантове и субсидии. Във време, когато САЩ все по-ясно дефинират Китай като стратегически съперник и когато глобализацията върви в обратна посока, достъпът до държавни пари може да се окаже най-силното конкурентно предимство.

Инвеститорите трябва да отчетат и още един ключов фактор – корелацията между държавната намеса и борсовата доходност често се проявява със закъснение. Днешните фондове и хеджове може да наказват акции заради регулации и ограничения, но в дългосрочен план постоянният поток от правителствени пари създава „подложка“ под цените. Това се вижда и при Intel – първоначално скептицизъм, последван от стабилизиране и възстановяване, защото всички разбират, че държавата няма да остави компанията да падне.

Заключението е, че новата епоха на държавен капитализъм в САЩ ще пренапише инвестиционните правила. Традиционният свободен пазар няма да изчезне, но ще бъде преплетен с политически и стратегически интереси повече от всякога. За инвеститорите това не означава да се отдръпнат, а напротив – да се адаптират. Да идентифицират кои компании ще получават подкрепа, кои сектори ще бъдат считани за критични и кои играчи ще излязат победители от новата реалност.

В свят, в който държавата вече е най-големият акционер, печелят тези, които могат да четат не само отчетите на компаниите, но и политическите сигнали от Вашингтон. За останалите остава рискът да вярват, че пазарът е все същият, какъвто беше през 80-те и 90-те. Истината е, че вече сме в нова игра, а акциите на изброените компании вероятно ще са сред най-големите бенефициенти на този преход.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.