Снимка: Istock

Пазарите обичат да преувеличават – в едни моменти рисуват облигациите като сигурен оазис с вечна доходност, а в други ги заклеймяват като „сертификати за конфискация“. Днес, след почти две десетилетия на реални загуби и исторически срив на цените, облигациите изглеждат именно като този отритнат клас активи. Дали това е началото на нов голям бичи цикъл за дългосрочните държавни книжа или просто междинна спирка по пътя към още по-дълбоката пропаст? Въпросът стои на дневен ред и изисква анализ с хладна глава.

Нека погледнем фактите. Американските дългосрочни държавни облигации са се сринали с близо две трети от върховете си. Пример е емисията 30-годишни нулевокупонни книжа с падеж 2050 г., която през паниката на Covid през 2020 г. достигна 74 долара, а днес е около 28 долара. Възвръщаемостта при тези нива е 5.17% – число, което преди пет години изглеждаше като научна фантастика. ETF-ът Pimco ZROZ, който следи подобни книжа, се търгува около 63 долара, далеч от върховете от 184 долара през 2020 г. С други думи, класическият „Bennett Rule“ – купувай актив, паднал с около две трети – започва да мига в зелено.

Проблемът е, че тази зелена светлина може да се окаже фалшива, ако инфлацията не бъде укротена. Историята от 70-те и началото на 80-те години е предупреждение – тогава доходността по 30-годишните американски облигации се качи между 7.5% и 15%. Ако подобен сценарий се повтори, сегашните 5% изглеждат само междинна спирка, а цените могат да паднат още наполовина.

И все пак има аргументи за „бичия“ сценарий. Първо, икономиката на САЩ показва признаци на забавяне. Слабият трудов пазар и очакваните понижения на лихвите от Федералния резерв създават среда, в която доходността на краткосрочните облигации ще пада, а инвеститорите ще търсят доходност и сигурност по-дългата крива. Второ, натискът върху бюджета е толкова голям, че е възможно администрацията да върне на масата стария инструмент – количествените улеснения. Купуването на дългосрочни облигации от самия Фед би стабилизирало цените, дори при висок дефицит. Трето, технологичната вълна от изкуствен интелект носи дефлационен потенциал: автоматизацията на милиони работни места може да натисне заплатите и потреблението. И четвърто, ефектът от тарифите вероятно ще се окаже временен – първоначално инфлационен, но впоследствие дефлационен, когато по-високите цени ударят потреблението и износа.

От другата страна стоят мрачните аргументи. Дефицитите са хронични, демографията е неблагоприятна, а политическата намеса във Фед подкопава доверието. Ако инвеститорите загубят вяра, че американските облигации са безрисковият актив на планетата, тогава дори доходност от 5% може да изглежда недостатъчна. И ако доходността продължи да расте, акциите ще бъдат следващата жертва – защото няма как фондовият пазар да лети, ако дългът продължава да се срива.

Интересното е, че инвеститорът, който днес купува акции, също прави залог, че облигациите няма да катастрофират. Само че този залог е направен на високи оценки и при скъпи нива на индексите. Контрастът е очевиден: облигациите са евтини, ненавиждани и изоставени, докато акциите – особено американските технологични гиганти – все още са скъпи и обичани. Това създава класическа ситуация за контраинвеститорите.

В крайна сметка въпросът е за времевия хоризонт. Ако мислиш в рамките на дни и седмици, облигациите все още са „падащ нож“. Ако мислиш в рамките на пет или десет години, историята показва, че покупки при такива спадове често носят отлична възвръщаемост. Да, ще има волатилност, да, може да има още болка, но балансът между риск и потенциална печалба се променя драстично.

Затова и отговорът на въпроса „Кога облигациите от катастрофа стават възможност?“ вероятно е: вече сме близо. Инвеститорите трябва да се подготвят психологически – доходността от 5% на 30-годишни книжа не е гарантиран рай, но е нещо, което ще изглежда изключително изгодно, ако икономиката влезе в рецесия и Фед се върне към агресивно облекчаване.

Пазарите никога не прощават самодоволството. Тези, които вярваха, че облигациите винаги ще носят 6% доходност независимо от цената, бяха жестоко наказани. Но и онези, които днес мислят, че облигациите са токсичен актив без бъдеще, може би също ще бъдат. Защото, както често става на Уолстрийт, най-големите печалби идват не когато купуваш това, което всички обичат, а когато се осмелиш да купиш това, което всички мразят.

Това е новата интрига на глобалните пазари: дали сегашният „ужас“ в облигациите ще се окаже шансът на десетилетието. А отговорът, както винаги, ще зависи от времето – и от търпението на инвеститорите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.