Снимка: Istock

Когато Кен Грифин говори, Уолстрийт слуша – и брои. В интервю за Barron’s, основателят на Citadel очерта не просто поредната корпоративна стратегия, а цяла архитектура на следващото столетие във финансите: двуглав звяр – хедж фондът Citadel LLC с нетна доходност на флагмана Wellington от ~19% годишно от 1990 г. насам и маркетмейкърът Citadel Securities, който по думите на екипа му стои зад близо една четвърт от всички сделки с американски акции и е вече „топ 3“ в трежърита и суапове. Цифрите сами по себе си обясняват защо Грифин запази хладнокръвието да говори за „строежа на капиталовата компания на това поколение“ – и защо темата за независимостта на Фед в контекста на политическия натиск прозвуча като предупреждение, а не като реплика за заглавия. Точно тази комбинация – машинна точност, мащаб на инфраструктурата и политико-макро усет – прави разговора ценен ориентир за инвеститори.

Грифин не продава митология, а процес. Пътят на Citadel минава не през директен сблъсък с банките-институции, а през изпреварващо позициониране там, където пазарът очевидно отива: електронизация на търговията, алгоритмична ликвидност, свирепа дисциплина по управление на риска и разпределение на капитала. Това не е „HFT приказка“ от началото на 2010-те; днес високочестотните техники са само част от ядрото, а бизнес моделът е по-дълбок – от спреда, до хеджиране, арбитраж и извличане на ценова информация през 100+ петабайта данни, 260 PhD-та и инфраструктура, съизмерима с големи облачни платформи. Именно затова Citadel Securities може да изнесе в един ден десетки милиарди долари номинал през опции, акции, дълг и деривати и едновременно да стъпва все по-агресивно в Европа и Азия, където регулацията е по-фрагментирана, но нуждата от технологични маркетмейкъри – по-осезаема.

Може ли подобен модел да се разклати? Интервюто мина през големите „ако“-та и Грифин не ги пренебрегна: нарастващата регулаторна критика към „payment for order flow“ след епизода GameStop; вечният риск от конфликт на интереси между хедж фонда и маркетмейкъра (на което Citadel отговаря с технологични и организационни „огради“); цикличният натиск върху ливъридж и волатилност, който през 2008 г. свали флагмана с 55% преди ръкавицата да бъде вдигната обратно. Но тук проличава същината на гледната точка: когато фирмената ДНК е комбинация от математика, архитектура на риска и култура на резултата, грешките се превръщат в нови версии на системата, а не в екзистенциална заплаха. Citadel прие публичен investment-grade рейтинг, наложи „подова“ дисциплина на портфейлите и превърна мултистратегическия формат в товарен влак – сменяш вагоните, но локомотивът е един.

Най-интересната част от разговора беше геополитическа. „Независимостта на Фед е от върховна важност за американската и глобалната икономика“, каза Грифин, директно адресирайки атаките по Джером Пауъл. Тук няма двусмислие: за маркетмейкър, който ценообразува риска в микросекунди и управлява ликвидност в трежърита, всяко политизиране на монетарната функция е системен риск – в кривата на доходността, в инфлационната премия на долара и в разпределянето на капитал по целия свят. Точно затова Citadel гледа отвъд едно тримесечие: ако кривата се изправя за „лоши“ причини – ерозия на институционалното качество – спредовете се разширяват по гниещи места, ликвидността става по-скъпа, а волатилността – структурна. За инвеститора това означава, че евтини хеджове в „тихи“ дни са подценени, а разширяването към качествени нетех сектори и неамерикански активи е рационален анкер.

Има и още един важен пласт: микроикономиката на печалбата. Citadel Securities купи бизнеса на Morgan Stanley за маркет мейкинг в опции и практически остави големите банки извън този сегмент. Това не е просто ротация на пазарни дялове; това е пренаписване на веригата на стойността – от фронта (изпълнение) до средния офис (управление на риска) и бекенда (данни и инфраструктура). При среда на рекордни обеми – над 17 млрд. акции дневно в САЩ тази година, бум на опциите със срок нула дни и ръст на евтините „пенисток“ търговии – инфраструктурата печели от мащаб, а не от марж. Затова Грифин говори за „фирмата на следващото столетие“ – не защото звучи добре в заглавие, а защото когато разполагаш с най-широката тръба за данни и най-бързия двигател за риск, можеш да се разширяваш хоризонтално: от акции към дълг, от САЩ към Европа, от ликвидни пазари към нови продукти като event-базирани деривати и дори крипто, където Citadel вижда реални потоци, които може да „улови“.

Културата е последната, но решаваща част. Интервюто описва „Real Madrid“ стандарт – място, където 0.4% от кандидатите за стаж стигат до бюро, а неделните обаждания в 23:00 са норма. В епоха на „меко управление“ Citadel демонстрира обратното: остра йерархия на отговорността, меритокрация, безкомпромисна дисциплина и, да, готовност да се плаща за най-добрите. Такъв модел е трудно копируем. Именно затова се натрупва и личната нетна стойност на Грифин – от 6 млрд. преди десетилетие до почти 50 млрд. днес – и затова Citadel може да си позволи да „пас-тру“ва разходи, да таксува 20% печалба и въпреки това да остава претъпкан с капитал. Клиентите се връщат не заради ниски такси, а заради резултати, които не корелират перфектно с бенчмарковете и добавят истинска диверсификация.

Какво означава всичко това за инвеститора тук и сега? Първо, че борсовата инфраструктура – маркет мейкинг, сетълмент, деривати – става самостоятелна инвестиционна теза. Компаниите, които могат да монетизират обем, данни и скорост, ще извличат рента при висока волатилност, но и при „шумни“ периоди на FOMO. Второ, че темата за независимостта на Фед не е политически спор, а пазарен параметър. Ако в следващите месеци кривата се изправя не заради растеж, а заради политическа несигурност, премии за риск ще се преоценяват – от долара до златото и биткойна. Трето, че „AI-хайпът“, за който самият Грифин пита колко ще се материализира в продуктивност, не отменя нуждата от портфейлна хигиена: качествен кешфлоу, устойчиви маржове, реална ценова сила. Там, където тези критерии се срещат с инфраструктурна рента, се ражда „следващият Citadel“ – или поне конкурент, който ще изяде още една ниша на традиционната финансова система.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.