Снимка: Istock

Пазарите често изглеждат като сцена, на която актьорите знаят текста си, но публиката реагира прекалено остро на всяка реплика. Тази седмица обаче залогът е по-голям от обичайното. Инвеститорите очакват новите данни за пазара на труда в САЩ, а темата не е просто статистика – тя е лакмус за това дали Федералният резерв ще дръпне спусъка за намаляване на лихвите още през септември. В момент, в който Dow Jones, S&P 500 и Nasdaq бележат рекордни върхове, а икономиката показа 3.3% ръст на БВП за второто тримесечие, чувствителността около данните за заетостта е толкова висока, че дори малка изненада може да предизвика сериозни трусове.

Причината е проста: пазарите вече са изпреварили събитията. След речта на Джеръм Пауъл в Джаксън Хоул, в която за първи път прозвуча по-ясно намерение за облекчаване на монетарната политика, фючърсните пазари отразиха почти 90% вероятност за намаление на лихвата с 25 базисни пункта през септември. Но Фед не работи на автопилот – институцията следи двата си мандата: ценова стабилност и максимална заетост. И ако инфлацията по PCE индекса вече се охлажда до 2.6% на годишна база, то именно пазарът на труда е в центъра на вниманието.

Инвеститорите ще гледат няколко ключови индикатора в рамките на седмицата – данните за отворени работни места (JOLTS), частния доклад на ADP, седмичните заявления за помощи при безработица и, накрая, официалния доклад за заетостта в петък. Това ще е моментът на истината. Сценарият, който пазарите биха приветствали, е умерен ръст на новите работни места, леко повишение на безработицата и стабилни заплати – сигнал за охлаждане, но без рецесионен риск. Обратното – силен спад на работните места и едновременно понижение на безработицата заради отпадане на хора от пазара на труда – би изпратил смесени и тревожни сигнали, с които Фед трудно може да се справи.

Историята показва, че именно в такива моменти се раждат най-острите пазарни движения. В годините след финансовата криза 2008 и след пандемията през 2020 г. реакциите на пазарите към данните за труда често са надхвърляли логичното. Тогава, както и сега, пазарните участници търсеха отговор на един ключов въпрос: дали Фед ще действа превантивно или ще закъснее. През 2025 г. ситуацията е още по-сложна, защото в уравнението влизат и търговските войни на администрацията на Тръмп, които вече веднъж предизвикаха отрицателен ръст на БВП през първото тримесечие.

Силата на пазара на труда е и политически въпрос. Белият дом открито атакува Фед за това, че забавя намалението на лихвите, а опитът на президента да уволни гуверньора Лиза Кук е прецедент, който поставя под съмнение независимостта на централната банка. Това само засилва напрежението около всяка публикация на трудови данни. За инвеститорите проблемът е двоен: ако данните са слаби, пазарите могат да ги приветстват като „зелена светлина“ за рязко облекчаване на политиката. Но ако слабостта се тълкува като знак за наближаваща рецесия, тогава „лошите новини“ вече не са „добри новини“, а катализатор за разпродажби.

Ключовата дума тук е „екстремна чувствителност“. Нито една страна от пазара не може да си позволи да пренебрегне риска от прекалено силна реакция. Банковият сектор ще бъде първият барометър – дали депозитните нива ще се променят рязко след евентуално намаление на лихвите, как ще реагират ипотечните пазари и как банките ще пренастроят кредитния риск. Секторът на малките и средните компании също е уязвим, тъй като зависи пряко от финансиране, а при спад на доверието може да се окаже под натиск, въпреки че именно те бяха двигател на последното рали.

Интересното е, че паралелът със „стария“ 60/40 портфейл от акции и облигации днес изглежда размит. Ако Фед наистина отвори път към по-ниски лихви, то класическите облигации може да донесат солидни печалби от капиталови печалби, докато акциите се изправят пред колебания около устойчивостта на корпоративните печалби. Резултатите на Nvidia бяха показателни – рекордни приходи, но пазарът реагира негативно заради признаци на забавяне в някои сегменти. Това е пример как дори лидерите могат да бъдат наказани при промяна в очакванията.

Истинският риск е психологически. След четири поредни месеца на ръст на индексите, инвеститорите са на границата между еуфория и съмнение. В исторически план септември често е най-слабият месец за пазарите – статистика, която сама по себе си е способна да влияе на нагласите. Ако новите данни за заетостта покажат изненада в грешната посока, пазарите могат да се сблъскат със „събитие на тълпата“ – синхронна разпродажба, подхранена повече от емоция, отколкото от фундамент.

Но и обратният сценарий е възможен. Ако данните потвърдят плавно охлаждане на пазара на труда, Фед може да оправдае плавно облекчаване на политиката. Това ще засили надеждите за „меко кацане“ – комбинация от забавяне на инфлацията и запазване на растежа. Тогава текущото рали може да получи нов импулс и дори да се разшири отвъд технологичните гиганти към циклични сектори като индустрията, енергетиката и потребителските услуги.

Инвеститорите обаче не трябва да се заблуждават – независимо от краткосрочната реакция, данните за труда тази седмица ще определят тона за остатъка от годината. Това не е обичайна статистика, а индикатор за посоката на паричната политика и за това дали пазарът ще продължи да живее в среда на ликвидност или ще трябва да се адаптира към нова реалност.

Заключението е ясно: тази седмица е моментът, в който екстремната чувствителност на пазарите ще се превърне в тест за търпението и дисциплината на инвеститорите. Данните за труда не са просто цифри – те са спусък, който може да пренареди целия пазарен баланс. И в това се крие както рискът, така и възможността за тези, които успеят да запазят хладнокръвие.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.