Снимка: Istock

Пазарите обичат символите. Когато равнопретегленият S&P 500 отбелязва четири поредни месеца на ръст – най-дългата подобна серия от 2021 г. насам – това е много повече от техническа подробност. Това е сигнал, че американският бичи пазар вече не се крепи само на „Магическите седем“, а започва да се разширява и да дава шанс на онези „забравени“ акции, които бяха пренебрегвани в сянката на гиганти като Apple, Microsoft, Nvidia и Tesla.

Историята на този ръст започва там, където всички погледи са обърнати – към Федералния резерв. Очакванията за намаляване на лихвите през септември вече са вградени в цените и създават оптимизъм, че цикълът на рестриктивна парична политика е към края си. Това не само облекчава перспективите за по-задлъжнелите компании, но и прави капиталовите пазари по-привлекателни за широк спектър от сектори. Затова не е изненада, че ETF-ът Invesco S&P 500 Equal Weight (RSP) добави 2.7% през август и влезе в най-дългата си серия от печалби от четири години насам.

Лиз Ан Сондърс от Charles Schwab резюмира ситуацията просто: „Има пари, които вече търсят други възможности извън Big Tech.“ В превод – големите капиталови потоци, които години наред се втурваха към Nvidia или Microsoft, започват да се диверсифицират. Не защото инвеститорите са изгубили вяра в изкуствения интелект или в дигиталната революция, а защото все повече участници в пазара усещат, че оценките в този сегмент са достигнали „точка на перфекция“, където всяко разочарование може да струва скъпо.

Контрастът е ясен, когато се сравнят индексите. Докато S&P 500, доминиран от Big Tech, добави 1.9% през август, равнопретегленият му еквивалент изпревари с по-широко представяне. Дори специализираният ETF за Magnificent Seven (MAGS) остана само малко над 2%, което подсказва, че звездният им пробег може да се изтощава. За инвеститорите това е първият намек, че пазарната динамика се обръща: не към спад, а към по-широк фронт на ръст, където индустриалци, финанси и дори потребителски акции започват да „дишат“.

Икономическите данни допълват картината. БВП на САЩ за второто тримесечие бе ревизиран нагоре до 3.3% ръст, далеч от страховете за рецесия в началото на годината. Силният пазар на труда все още е гръбнакът на тази устойчивост, макар че последните отчети показаха и първи пукнатини. Именно този баланс между стабилен растеж и рискове за заетостта стои зад вероятността Фед да понижи лихвата през септември.

Тук идва и парадоксът – инфлацията остава над целта. PCE индексът за юли е 2.6%, а основният PCE – 2.9%. Това не е ниво, което централните банкери биха определили като комфортно. Но в контекста на забавящия се трудов пазар и политическия натиск от Белия дом, сигналите на Джером Пауъл от Jackson Hole, че „рестриктивната политика може да се нуждае от смекчаване“, се четат като зелена светлина за пазарите.

Въпросът е: не създаваме ли предпоставки за нова форма на еуфория? Историята ни напомня, че именно в такива моменти – когато икономиката е здрава, инфлацията изглежда „под контрол“, а Фед подава сигнал за облекчаване – често се залага основата за прекомерно раздуване на оценките. Но равнопретегленият индекс е по-малко застрашен от тази опасност, защото неговият фокус не е в седем компании, а в 500. Той е по-добро огледало на икономиката като цяло, а не само на технологичните гиганти.

Сравнението със септември 2021 г., когато за последно се видя подобна серия, е особено показателно. Тогава пазарът бе на върха си, захранван от монетарните стимули след COVID. След това последва бурята от инфлация, повишения на лихвите и сериозни корекции. Днес ситуацията изглежда различна – Фед влиза в цикъл на понижения, а инфлацията е по-близо до целта. Но инвеститорите трябва да се запитат: няма ли риск историята да се повтори, макар и в друга форма?

Европейският поглед също е интересен. Докато в САЩ дебатът е за широчината на ралито, на Стария континент акцентът пада върху фискалната експанзия в Германия и политическата нестабилност във Франция. Там няма „Магически седем“, които да доминират индексите. Именно затова Европа може да се окаже бенефициент, ако глобалните капитали продължат да търсят баланс далеч от свръхскъпите Big Tech акции.

Септември, исторически най-слабият месец за американските акции, предстои да тества тази нова динамика. Дори ако видим краткосрочна волатилност, както предупреждават анализаторите от Northlight Asset Management, тя вероятно ще е шанс за покупки, а не за паника. Сценарият за „рали към края на годината“ е в сила, ако Фед започне цикъл на намаляване на лихвите извън контекста на рецесия.

В крайна сметка, най-важният извод е, че бичият пазар еволюира. От еуфория, концентрирана в шепа технологични компании, той се разширява към по-широка база. Това е много по-здравословна конфигурация, която, ако се запази, може да удължи живота на настоящия цикъл.

Инвеститорите трябва да внимават със старите рефлекси – купуването „само на Nvidia“ вече не е достатъчно. Истинската възможност е в онези части на пазара, които години наред бяха в периферията. А равнопретегленият S&P 500 е барометърът, който показва къде точно се насочват парите.

Това е точно моментът, когато се изпитва разликата между „инвеститорска тълпа“ и „инвеститорска дисциплина“. Ако Фед наистина започне да намалява лихвите, а икономиката остане устойчива, равнопретегленият индекс ще е по-добрият ориентир за реалното здраве на пазара, отколкото звездите от Силициевата долина. И може би именно в тази смяна на фокуса се крие истинската история на втората половина на 2025 г.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.