Снимка: Istock

Пазарът на първични публични предлагания (IPO) отново е в центъра на вниманието. Само че този път ситуацията е по-сложна, отколкото изглежда от пръв поглед. Заглавията крещят за „най-горещия IPO пазар от 2021 г.“, средните първични доходности са двойно над историческите, а имената от сектора на изкуствения интелект и криптовалутите придават на цялата картина допълнителен ореол на „нова златна треска“. Но дали всъщност сме на прага на нов балон, или картината е по-нюансирана?

Историята показва, че броят на IPO-тата и техните първични доходности са едни от най-надеждните индикатори за пазарна еуфория. В зората на интернет балона през 1999–2000 г. средната първична доходност надхвърляше 70%, а броят на IPO-тата достигаше исторически върхове. Днес ситуацията е различна – да, 2025 г. е по-силна от предходните две години, но ако темпото се запази, общият брой на IPO ще е около 100 за годината – приблизително половината от дългосрочната средна стойност от началото на 80-те. На този фон е трудно да говорим за „прегряване“ в чистия смисъл на думата.

Да, първичната доходност средно е 40% – над два пъти дългосрочната средна стойност от 17%, но далеч от безумието на интернет ерата. По-важното е, че тези доходности се концентрират в определени ниши: AI и крипто. Там наистина виждаме признаци на „irrational exuberance“, както Алън Грийнспан някога го нарече. Инвеститорите преследват „голямата история“ за изкуствения интелект – история, която обаче вече има своите първи пукнатини. Последното изследване на MIT, според което 95% от компаниите, внедрили AI, все още не реализират никаква възвръщаемост, е тревожен сигнал. Ако „магията“ на AI не започне да носи резултати в широк мащаб, целият пазар може да се окаже построен върху песъчлива основа.

Други ключови индикатори обаче показват по-умерена картина. Сравнението между дивидентни и недивидентни акции например сочи, че днес именно дивидентните компании имат по-високи съотношения цена/балансова стойност – обратното на 1999 г., когато инвеститорите пренебрегваха стабилността и залагаха само на растежа. Това означава, че еуфорията още не е излязла извън контрол.

Подобно е положението и при избора на източници на капитал – делът на финансирането чрез акции е по-нисък от историческите средни стойности, което показва, че компаниите не смятат акциите си за свръхнадценени. А дисконтовете при затворените фондове остават около 7%, близки до дългосрочните равнища, което отново е сигнал за умереност.

И все пак има риск да се фокусираме прекалено върху аналогии с миналото и да изпуснем новите форми на пазарна психология. Всеки балон има своя уникален разказ – интернет през 2000 г., имотите през 2007 г., а сега може би AI. Това, че IPO пазарът като цяло не изглежда толкова „нажежен“, не означава, че няма нови специфични рискове. Днес пазарните печалби са концентрирани в малък брой мегакап компании, които определят настроението на целия индекс. Ако AI разказът се пропука, ефектът върху индекси като S&P 500 може да бъде лавинообразен.

В същото време не бива да забравяме и положителната страна. Въпреки несигурността, IPO пазарът отразява нещо важно – готовността на капитала да финансира иновации. Пазар с 100 IPO-та годишно далеч не е прегрят, но е жизнен. А средната първична доходност от 40% може да се разглежда и като компенсация за риска, а не като чиста еуфория.

Това поставя инвеститорите пред дилема: да гледат ли на сегашния пазар като на „предбалонно“ състояние, или като на нормален етап от цикъла? Отговорът е, че вероятно е и двете. От една страна, широкият пазар не показва признаци на системна еуфория. От друга страна, локални джобове на свръхоптимизъм – крипто и AI – вече са факт и именно там вероятно ще дойде първата корекция.

Истинският тест ще бъде не колко IPO-та ще видим до края на годината, а дали компаниите, излезли на борсата, ще започнат да показват реална възвръщаемост. Балоните не се спукват заради броя на новите емисии, а заради несъответствието между обещания и резултати.

В заключение: днес не живеем в нов 1999 г., но това не означава, че няма рискове. Инвеститорите трябва да внимават не само за количеството нови IPO, а и за качеството на бизнеса зад тях. А за онези, които искат да играят контрарийно – подценените дивидентни компании и секторите извън хайпа може би ще се окажат най-добрата застраховка срещу бъдещия спад.

Това е именно чарът на сегашния момент – пазар, който е едновременно пълен с надежда и със съмнение, с еуфория и със страх. А както историята е показвала отново и отново, точно тогава идват най-интересните инвестиционни възможности.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.