Снимка: Istock

Теодор Минчев

В свят, в който всички говорят за „новата ера на рисковите активи“, най-контраинтуитивната – и най-смела – идея на сезона дойде от място, известно с трезвия си ум: Vanguard. Мениджър на 10+ трилиона долара казва на инвеститорите: обърнете легендарното 60/40. Днес шансът е на страната на 70% облигации и 30% акции. Нарекоха го „портфейлът на бедността“ в социалните мрежи. Истината е по-неудобна: това е портфейлът, който най-добре отразява вероятностите през следващите 10 години – особено когато рисковите премии на акциите са изтънели, а доходността на висококачествения дълг е отново реална.

Логиката е хладна и без емоции. Моделите на Vanguard казват: очакваната десетгодишна доходност на консервативен 70/30 (облигации/акции) е около 5.5% годишно при волатилност ~5.9%. Класическият 60/40 стои на ~5.2% при почти двойно по-висока турбулентност (~9.2%). Когато „цената на риска“ в акциите е сходна с тази в облигациите, се купува по-малко волатилният актив и се извършва интелигентен „дауншифт“ в рисковия бюджет. Не за да „накаже“ доходността в краткосрочен план, а за да максимизира дългосрочния коефициент риск/възвръщаемост и да намали опашните загуби.

Да, знам възражението: „А инфлацията?“ Винаги, когато чуете „облигации“, чува се и „ерозия“. Само че днешната облигация не е тази от 2021 г. Реалните доходности са положителни; номиналните – в долари около 4–5% по кривата, в евро – по-ниски, но със същата функция в портфейла: буфер срещу непредвидени събития, ликвидност, възможност за ре-баланс при шокове. Да, има рискове от нови фискални дефицити и по-висока премия по дългия край, но това не отменя простата аритметика: когато очакваният „equity risk premium“ е компресиран, облигацията престава да бъде „зло, необходимо“ и става рационалният носител на възвръщаемост за всяко евро риск.

Вторият слой на аргумента е за акциите. Vanguard не казва „излезте от борсата“. Казва: 30% са достатъчни, ако тези 30% са подбрани на база оценка, а не на хайп. След AI-ралито много мегакепове са „priced to perfection“ – прекрасни компании на опасни цени. Изместването към стойност (value), по-малки компании и развитите пазари извън САЩ е признание, че географията и стилът имат значение, когато краткосрочният импулс е изпреварил фундаментите. Ако искате „алфа“ в свят от „бета“, трябва да купувате там, където все още плащат премии – не там, където са ги изяли.

Третият слой е поведенчески. Vanguard откровено предупреждава: такъв портфейл често ще изостава, докато инерцията властва. Това е цената на дисциплината. В моменти на еуфория 70/30 изглежда „скучен“. В моменти на паника той е котва, която ви позволява да купувате, когато другите продават. Ре-балансът е стратегия, не ритуал: продавате това, което е поскъпнало твърде много, за да купите това, което ви плаща да го държите.

Как изглежда това на практика за български и европейски инвеститори?

На доходната страна – ядро от висококачествени суверенни и квазисуверенни облигации с средна продължителност (да не е прекалено „дълга“, за да не носи излишен криволинеен риск). Добавете умерена доза висококачествен корпоративен дълг (EUR IG) и инфлационно индексирани книжа (OAT€i, BTP€i), за да смекчите непредвидени инфлационни изненади. Изкушението да „догоним доходност“ с нискокачествен кредит ще е голямо – устоите ли, ще си спестите най-лошите сценарии в рецесия.

В 30-процентната акция част капиталът работи, но с ясна философия: под-тегло мегакеп растеж, над-тегло стойност, малки/средни компании и развит екс-САЩ. Европа, където оценките стоят по-ниско, става не просто „диверсификация“, а източник на вероятности. Добавете селективно „качествен дивидент“ – не като заместител на облигации, а като баласт в еквити ръкава. И ако търсите „AI експозиция“, правете го през печалбите, а не през мечтите: доставчици на инфраструктура, индустриален софтуер, автоматизация – по-малко блясък, повече кеш.

„Ами ако Фед режe агресивно и малките компании полетят?“ Чудесно – 30-те процента ще свършат работа. „А ако политическият натиск върху Фед подкопае доверието и извиси дългия край на кривата?“ Още по-добре да сте имали доходни, ликвидни облигации за ротация и хедж. Хубавата новина при 70/30 е, че не залагате на един сценарий; управлявате диапазон от сценарии без да плащате прекомерна премия за надежда.

Има и валутният въпрос. За инвеститор в евро валутното хеджиране към долара може да свали волатилността на облигационния ръкав; за акциите – смесен подход работи: част хеджирани (за да запазите „чистата“ експозиция към акции), част не-хеджирани (за да ви плати доларът при риск-оф). Тук няма догма – има риск бюджет и данъчна реалност.

Накрая – не бъркайте „консервативно“ с „пасивно“. 70/30 не е капитулация пред бъдещето; това е активно решение да играете играта с шансовете, а не с емоциите. Пред нас стои десетилетие с по-висока дисперсия на резултатите, по-скъпи лидери и по-скъпа несигурност. В такъв свят доходът от качествен дълг е функция, не бъг. А акциите – фино подбрани, с оценка на ваша страна – са катализаторът, не диктаторът на портфейла.

Вярно е, че този подход няма да блести всеки месец, нито всяко тримесечие. Но когато шумът отмине, остават две числа: къде е бил рискът и какво сте получили за него. Ако се окаже, че облигациите и акциите носят сходни средни доходности през следващото десетилетие, „бедният“ портфейл ще се окаже най-богатото нещо, което можете да направите за капитала си: повече възвръщаемост на единица риск, по-малко драматургия по пътя. Това не е революция. Това е връщане към първия принцип на инвестирането – да оцелееш, за да спечелиш.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.