Снимка: Istock
В САЩ обратните изкупувания на акции преминаха символичната граница от $1 трилион през 2025 г., но малцина обръщат внимание, че и в Европа тази практика набира скорост и променя из основи динамиката на фондовите пазари. В продължение на десетилетия европейските компании се възприемаха като по-консервативни – предпочитаха дивиденти и натрупване на капитал пред агресивни програми за buyback, характерни за Apple, Alphabet или JPMorgan. Днес обаче ситуацията се обръща и старият континент все по-често използва инструмента, който в Америка е основен двигател на борсовия растеж.
Според данни на Goldman Sachs Europe, общата стойност на обявените обратни изкупувания от компании в STOXX Europe 600 през първите осем месеца на 2025 г. надхвърля 130 млрд. евро. Това е с 18% повече спрямо същия период на миналата година и близо двойно над нивата от 2019 г., преди пандемията. В абсолютна стойност сумите изглеждат по-малки от американските, но за Европа това е рекордно темпо.
Кои са двигателите? Най-големи програми идват от банковия сектор и енергетиката. BNP Paribas и Santander стартираха обратни изкупувания за по над 5 млрд. евро всяка, а Shell и TotalEnergies изкупуват собствени акции в размер на 10–15% от годишния си свободен паричен поток. Дори компании в по-консервативни индустрии като фармацевтиката – например Novartis и Roche – обявиха по-агресивни програми, използвайки рекордни печалби след пандемията и натрупани кешови буфери.
Таблицата по-долу илюстрира мащаба на процеса (данните са към август 2025):
Компания | Сектор | Обратни изкупувания 2025 (млрд. евро) | Дивидентна доходност | Forward P/E |
---|---|---|---|---|
Shell | Енергетика | 19 | 3.9% | 8.7 |
TotalEnergies | Енергетика | 17 | 4.1% | 9.2 |
BNP Paribas | Банки | 5.2 | 6.0% | 7.8 |
Santander | Банки | 5.0 | 5.5% | 7.3 |
Novartis | Фармация | 4.5 | 3.5% | 14.0 |
Roche | Фармация | 3.8 | 3.3% | 13.6 |
Siemens | Индустрия | 2.9 | 3.0% | 16.1 |
Unilever | Консуматорски стоки | 2.4 | 3.7% | 17.4 |
Тези числа показват, че buyback политиката вече не е американски патент, а глобален инструмент за управление на капитала.
Има няколко фактора, които обясняват рязкото ускорение. Първо, европейските банки отчитат рекордни печалби благодарение на високите лихви през последните две години. Вместо да увеличават кредитния риск или да задържат капитал, мениджмънтът избира да върне стойност на акционерите. Второ, енергийният сектор генерира исторически свободен паричен поток в периода 2022–2024 г. вследствие на високите цени на петрола и газа. Трето, регулаторните ограничения върху buybacks, наложени след финансовата криза и по време на пандемията, вече са отпаднали, което дава повече свобода.
Тук идва най-важната част: обратните изкупувания не просто поддържат цената на акциите – те променят структурата на европейските пазари. В САЩ buybacks са най-големият източник на търсене на акции през последното десетилетие. Европа върви по същия път. Когато корпоративното търсене се превърне в постоянен фактор, то започва да измества традиционните институционални инвеститори и да действа като скрит буфер срещу политическа и икономическа несигурност.
Примерът с френските банки е показателен: след политическата криза и срива на BNP и SocGen, ръководствата на двете институции обявиха, че ще ускорят изкупуванията, за да „подкрепят доверието“. Така buybacks се превръщат не само във финансов, но и в психологически инструмент – сигнал към пазара, че компаниите вярват в собствената си устойчивост.
Но има и обратна страна. Подобно на САЩ, съществува опасност buybacks да се превърнат в краткосрочна козметика, която прикрива структурни слабости. Високите програми за изкупувания често вървят ръка за ръка с по-слаби инвестиции в R&D и капекс. Ако Европа тръгне по този път, тя рискува да повтори грешките на американския корпоративен модел – повече „финансов инженеринг“, по-малко дългосрочна иновация.
Друг риск е политическият. Европейската комисия вече обмисля регулации за ограничаване на обратните изкупувания в сектора на енергетиката, особено когато компаниите получават държавна подкрепа или субсидии за зеления преход.
Какво можем да очакваме? Тенденцията е ясна: buybacks ще останат трайна част от европейския пазарен пейзаж. Очаква се през 2026 г. обемът да надхвърли 200 млрд. евро – нов рекорд. Банковият сектор ще остане водещ, особено ако лихвите започнат да падат и маржовете се свият – тогава мениджмънтът ще компенсира чрез агресивни програми за изкупуване. Енергетиката ще продължи да връща пари на акционерите, докато петролът е над $60–65.
За инвеститорите това означава две неща. Първо, buybacks действат като подкрепа на пазара, намалявайки риска от дълбоки корекции. Второ, те могат да се използват като индикатор: където компаниите изкупуват агресивно, там често има и най-голямо доверие в бъдещето.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции на европейските пазари.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.17 | ▲0.06% |
USDJPY | 146.91 | ▲0.05% |
GBPUSD | 1.35 | ▼0.20% |
USDCHF | 0.80 | ▼0.18% |
USDCAD | 1.37 | ▼0.10% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 45 555.20 | ▼0.22% |
S&P 500 | 6 498.10 | ▼0.25% |
Nasdaq 100 | 23 663.90 | ▼0.36% |
DAX 30 | 23 945.50 | ▼0.59% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 109 756.00 | ▼2.51% |
Ethereum | 4 348.16 | ▼3.68% |
Ripple | 2.86 | ▼3.54% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 64.28 | ▲0.12% |
Петрол - брент | 67.66 | ▲0.04% |
Злато | 3 412.26 | ▼0.08% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 509.88 | ▲0.10% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 112.44 | ▼0.08% |
Germany Bund 10 Year | 129.66 | 0.00% |
UK Long Gilt Future | 90.58 | ▼0.20% |