Снимка: Istock

Джером Пауъл мигна. Само няколко думи на симпозиума в Джаксън Хоул бяха достатъчни, за да превърнат предстоящата среща на Фед на 17 септември в едно от най-трудните събития за търговия през последните години.

Досега Пауъл беше символ на „данни преди всичко“ – винаги подчертаваше, че паричната политика не може да бъде диктувана от политически натиск. Но този път, след месеци критики от Доналд Тръмп, тонът му беше различен. Самото му признание, че рестриктивната политика може вече да е свършила работа и че е време за облекчение, беше прието от пазарите като зелена светлина за първо понижение на лихвата.

Фючърсите върху федералния лихвен процент вече отчитат 85% вероятност за намаление през септември и почти сигурност, че ще последват още през октомври и декември. В същото време волатилността при опциите се срина – сякаш всички вярват, че риск няма. Но именно тук е проблемът: когато всички залагат в една посока, често идва неприятната изненада.

Политика срещу независимост

Истинската дилема не е само в инфлацията или заетостта. Ситуацията придоби ново измерение, след като Тръмп обяви, че отстранява Лиза Кук от борда на Фед. Правно това е спорно, но символиката е очевидна – Белият дом директно се намесва в независимостта на централната банка. Ако пазарите започнат да вярват, че Фед е политизиран, реакцията няма да бъде позитивна, дори и лихвите да паднат.

Тук е парадоксът: ако Фед намали лихвите, акциите могат да скочат – защото капиталът става по-евтин, икономиката получава кислород, жилищният пазар може да оживее. Но същевременно е възможно обратното – акциите да паднат, ако инвеститорите решат, че институционалната стабилност е подкопана. Политически натиск върху Фед би могъл да разклати доверието в долара, да вдигне дългосрочните доходности и да изстреля цената на златото и биткойн като алтернативи на „меката валута“.

Защо малките компании са в центъра

В такава среда е трудно да имаш категорична посока. Затова някои инвеститори гледат към iShares Russell 2000 ETF (IWM) – кошница от малки американски компании, които изкарват почти всичките си приходи в САЩ. Този индекс е идеален термометър за местната икономика.

През последната година IWM се движеше в диапазон между $171 и $245, като в момента е около $234. Възможността е ясна: който и сценарий да се реализира – еуфория от понижения на лихвите или срив от съмнения за независимостта на Фед – именно малките компании ще реагират най-бурно. Те са най-зависими от цената на кредита и от доверието на инвеститорите.

Опциите като „двупосочна застраховка“

Една от стратегиите е да се играе и в двете посоки чрез опционни спредове. Например:

Купуваш септемврийски пут със страйк $230 за $3.29 и продаваш пут със страйк $220 за $1.16. Ако IWM падне рязко и затвори около $220, печелиш до $7.87.

Огледално – купуваш кол със страйк $235 за $5.38 и продаваш кол със $245 за $1.45. Ако IWM пробие нагоре до $245, печалбата е $6.07.

Тези два спреда се допълват и позволяват на инвеститора да „осигури“ сценария и в двете посоки. Това е класическа стратегия при събитийни рискове, когато по-важен е мащабът на движението, а не посоката.

Глобалният контекст

Трябва да се подчертае, че решението на Фед няма да остане в американските рамки. Ако лихвите паднат, ефектът ще се разлее към облигации, валути и суровини. Доларът вероятно ще отслабне, което ще е плюс за развиващите се пазари и за стоките, котирани в долари. Златото, което вече е над $3400 за тройунция, може да получи нов импулс, а петролните пазари ще балансират между по-евтин долар и по-слабо търсене.

Но ако инвеститорите усетят, че Фед вече не е независим, рисковете стават далеч по-сериозни. Дългосрочните доходности могат да скочат, защото купувачите на облигации ще искат компенсация за политическия риск. Това би било опасно за жилищния пазар, за корпоративния дълг и за бюджета на САЩ, който вече се бори с $37 трилиона дълг.

Финалната дилема

В крайна сметка пазарите са изправени пред класическа ситуация „heads I win, tails you lose“. Ако Фед намали лихвите, краткосрочно акциите могат да скочат – особено малките компании, които живеят и умират с цената на кредита. Но дългосрочно рискът от ерозия на доверието в независимостта на институцията може да направи този ръст кух. Ако пък Фед реши да не се поддаде на натиска и задържи лихвите, еуфорията ще се изпари и може да последва резка корекция.

За инвеститорите това не е момент за самодоволство. Това е момент да се мисли стратегически и да се използват инструменти като опциите, които позволяват защита и печалба независимо от посоката. Истинската битка не е дали ще има едно или три понижения тази година. Истинската битка е за доверието в институциите, а това е капитал, който веднъж загубен, трудно се връща.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.