Снимка: Istock

Финансовите пазари често имат странната способност да гледат в едната посока и да пренебрегват очевидното в другата. В момента погледите на инвеститорите са вперени в Nvidia – компанията, която се превърна в символ на изкуствения интелект и на целия борсов ентусиазъм. Но докато Wall Street чака поредния отчет на технологичния гигант, в сянка се случва нещо, което може да се окаже далеч по-важно за бъдещето на световната финансова система – директната атака срещу независимостта на Федералния резерв.

Президентът Доналд Тръмп направи опит да освободи от поста ѝ Лиза Кук, назначена от Джо Байдън през 2022 г. член на борда на Фед. Формалният повод – обвинения за измама при ипотечна апликация – изглежда по-скоро като юридическо алиби, отколкото като реална причина. Кук отказа да подаде оставка, а адвокатите ѝ заявиха, че президентът няма законово право да я отстрани. Това вече не е просто поредният сблъсък между Белия дом и централната банка. Това е тест за устойчивостта на институцията, която отговаря за доверието в долара.

Реакцията на пазарите беше изненадващо вяла. Доларът отслабна слабо, доходността по дългосрочните облигации се повиши, но остана в диапазона от последните месеци. Акциите почти не реагираха, защото фокусът беше другаде – Nvidia и нейните рекордни печалби. Така най-голямата новина за независимостта на Фед мина като второстепенен сюжет, а пазарите се държаха така, сякаш става дума за поредната политическа свада във Вашингтон.

Но както предупредиха анализатори от Evercore ISI, тук може би се крие голямата грешка на инвеститорите. Те виждат опасност само в това дали Тръмп ще се опита да уволни Джером Пауъл. Пропускат обаче далеч по-широкия сценарий – системно „трампизиране“ на борда на Фед, в който чрез смяна на неудобни членове и назначаване на лоялни хора може да се формира ново мнозинство, готово да следва политическата линия на Белия дом.

Това би означавало централна банка, която не взема решения според икономическите данни, а според политическия календар. За пазарите подобен сценарий обикновено се изразява в по-висока премия за риск – по-стръмна доходностна крива, по-високи инфлационни очаквания, слаб долар и засилено търсене на злато и биткойн. Засега нищо от това не се вижда в мащаб, което подсказва, че инвеститорите или подценяват опасността, или не вярват, че тя ще се материализира.

Историята показва, че когато политиците подкопават независимостта на централните банки, последствията не идват веднага, но винаги са болезнени. Латинска Америка през 80-те и 90-те години, Турция през последното десетилетие – всички тези примери сочат едно: когато паричната политика стане инструмент на правителството, инфлацията и нестабилността са почти неизбежни. САЩ не са Турция, но дори малка ерозия в доверието към Фед може да доведе до масивни сътресения, защото доларът е резервната валута на света.

Любопитното е, че краткосрочно акциите могат дори да спечелят от подобен сценарий. Ако Тръмп наложи по-мека парична политика, лихвите ще паднат, кредитирането ще се ускори, а корпоративните печалби временно ще получат подкрепа. Пазарът може да види нов ръст, но това ще бъде от типа „последно парти преди бурята“. В дългосрочен план инвеститорите ще поискат по-висока компенсация за риска да държат американски дълг, а ако доходността по 30-годишните облигации избухне над 6–7%, балонът ще се спука с гръм и трясък.

Тук е и парадоксът – пазарите в момента ценообразуват повишена вероятност за няколко понижения на лихвите през 2026 г., докато същевременно игнорират факта, че самият механизъм на вземане на решения във Фед може да се промени. Това е все едно да караш кола със счупени спирачки и да се радваш, че пътят е прав.

За инвеститорите посланието е ясно. Време е да се мисли не само за Nvidia, не само за следващия отчет на технологичните гиганти, а за най-важната институция в света на финансите. Ако доверието във Фед бъде нарушено, няма значение дали акциите на Nvidia ще бият очакванията. Пазарът ще се преоцени из основи.

Златото и биткойн вече се посочват като естествени убежища в подобен сценарий. Доларът може да отслабне още, а дългосрочните облигации да изгубят стойността си. Пазарът на акции краткосрочно може да остане устойчив, но в един момент ще дойде „бунтът на облигациите“ – ситуация, в която инвеститорите масово ще започнат да изискват по-висока доходност, защото вече не вярват, че паричната политика ще бъде водена професионално и независимо.

Днес реакцията изглежда спокойна. Но тази спокойност може да е измамна. И ако историята ни е научила на нещо, то е, че пазарите често закъсняват да осъзнаят истинския риск – докато вече не е станало твърде късно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.