Снимка: Istock

Финансовите пазари рядко обичат изненади, а във Франция в момента изненадите се сипят като от рог на изобилието. В рамките на един ден акциите на двете най-големи френски банки – BNP Paribas и Societe Generale – загубиха по над 6% от стойността си. Само това движение изтри милиарди евро пазарна капитализация и превърна банковия сектор в епицентър на нова криза на доверие. Поводът е на пръв поглед политически – правителството на премиера Франсоа Байру е на ръба на колапс, след като стана ясно, че вероятността да получи парламентарна подкрепа за планираните икономии на 8 септември е минимална.

В парламента неговата центристка партия разполага с едва 210 места, докато крайната левица и крайната десница заедно контролират 330 и вече ясно заявиха, че ще гласуват „против“. Така шансовете на Байру изглеждат илюзорни, а кризата, започнала с разпускането на парламента през 2024 г., само се задълбочава. Анализатори вече говорят за трайна политическа нестабилност, която тежи върху икономиката на втората по големина икономика в еврозоната.

Реакцията на пазара е закономерна. CAC 40 падна с над 2%, изоставайки значително от широкия европейски индекс Stoxx 600, който се понижи с по-малко от 1%. Банковите акции бяха ударени най-тежко, защото в момент на политическа несигурност именно финансовият сектор се превръща в огледало на доверието. За BNP и SocGen това не е първият път в последните години, в който изпадат в немилост пред инвеститорите. Но комбинацията от политическа криза, високи нива на държавен дълг и структурни предизвикателства в банковия бизнес е експлозивна.

Ситуацията се усложнява и от движението на държавните облигации. Доходността по 10-годишните френски книжа се повиши до 3.51%, докато германските Bunds паднаха до 2.73%. Така спредът между Франция и Германия се разшири, което е тревожен сигнал. Още след разпускането на парламента миналата година този спред не успя да се върне към нивата си отпреди политическата криза. Новият удар само напомни на инвеститорите, че рискът за Франция не е временен, а може да се превърне в структурен. Когато премията за риск расте, първите потърпевши са банките, които държат големи портфейли от държавни облигации и зависят от стабилността на суверена.

Защо обаче спадът е толкова рязък? Причината е, че пазарите не оценяват само непосредствения риск от падането на правителството, а и дългосрочните последствия. Citi например предупреждава, че политическата парализа във Франция ще блокира напредъка на ЕС по ключови теми като отбрана, енергийна политика и институционални реформи. Ако Париж е в криза, Брюксел се оказва без двигател. Това означава по-малка координация, по-бавни решения и още по-голямо бреме за банковия сектор, който е гръбнакът на финансирането в Европа.

Сегашният спад на акциите на BNP и SocGen може да изглежда драматичен, но ако политическата криза се проточи, рисковете са много по-дълбоки. Възможните сценарии са три. Президентът Еманюел Макрон може да се опита да назначи нов премиер и да изгради ново мнозинство, но това изглежда трудно осъществимо. Вторият вариант е разписването на нови парламентарни избори, които трябва да се проведат в рамките на 20 до 40 дни след разпускането – вероятно през октомври. Третата опция – оставката на самия Макрон и президентски избори – изглежда малко вероятна, но само фактът, че се обсъжда, показва дълбочината на кризата.

За банките подобна среда е кошмар. Те зависят от доверието на инвеститорите и кредиторите, а доверието се измерва и с политическа стабилност. В момента Франция дава всички сигнали на държава, в която предсказуемостта е изчезнала. BNP Paribas, която е символ на стабилността във френските финанси, и Societe Generale, която от години се бори със спад на рентабилността, са в първата линия на тази буря. При тях спадът на цените на акциите е не само моментна реакция, но и предупреждение, че инвеститорите започват да калкулират по-дългосрочни рискове.

Исторически, подобни политически кризи във Франция често са водели до бързо възстановяване на пазарите. Но този път има и нови фактори. Еврозоната се намира в деликатен баланс между необходимостта от икономии и желанието за стимулиране на растежа. Байру се опитва да наложи план за строга фискална дисциплина, но обществото е уморено от години на реформи и икономически трудности. Отказът на парламента да подкрепи мерките може да доведе до нови избори, а това означава още месеци на несигурност.

Междувременно банките трябва да се справят и с глобалните предизвикателства. Високите лихви в еврозоната ограничават кредитирането, конкуренцията в инвестиционното банкиране се засилва, а технологичните компании постепенно отнемат част от клиентите с дигитални услуги. Ако към това се прибави и политическа нестабилност у дома, френските банки се оказват в ситуация, която може да подкопае позициите им на глобалната сцена.

Символично е, че точно когато европейските пазари се нуждаят от стабилен лидер, Франция се оказва източник на несигурност. Докато германските банки се възползват от спада на доходността по Bunds, а италианските играчи получават глътка въздух след относителна политическа стабилизация, френските институции са изправени пред двойно бреме – икономическо и политическо.

В краткосрочен план перспективата за BNP и SocGen изглежда трудна. Възстановяване на доверието ще има само ако се появи яснота за политическото бъдеще на страната. Но дори и това няма да е достатъчно. Инвеститорите искат да видят конкретни реформи, намаляване на бюджетния дефицит и връщане към пътя на стабилен растеж. Без тези стъпки акциите на френските банки ще продължат да се търгуват с премия за риск, която може да ги държи встрани от възхода на европейските пазари.

Френските банки винаги са били в сърцето на европейската финансова система. Днес обаче те са в ситуация, в която политиката диктува движението на цените повече от фундаментите. И ако кризата в Париж се проточи, BNP и SocGen рискуват да се превърнат в символ не на стабилността, а на нестабилността на еврозоната.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.