Снимка: Istock
Инвеститорите по света наливат милиарди в инфраструктурата за изкуствен интелект, но колкото по-голям става потокът от пари, толкова по-силно звучи въпросът – дали всъщност не изграждаме следващия финансов балон. Данните са красноречиви. JPMorgan и Mitsubishi UFJ вече водят заем за над 22 милиарда долара за Vantage Data Centers, които ще изградят гигантски кампус за сървъри. Meta си осигури 29 милиарда чрез Pimco и Blue Owl за нов център в Луизиана. Сумите са рекордни, а OpenAI директно казва, че в бъдеще ще са нужни трилиони за поддръжка на модела. Това вече не е просто инвестиция в технология – това е инфраструктурен бум с размерите на телекомуникационния от края на 90-те.
Сам Алтман, шефът на OpenAI, не крие, че вижда прилики с дот-ком ерата: „някой ще изгори сериозно“, призна той. MIT също внесе студена доза реализъм – 95% от корпоративните AI проекти не носят печалба. Тоест – от всеки 20 инвестиции 19 реално са провали. И въпреки това капиталът се излива с пълна сила. Защо? Защото инвеститорите, особено кредитните, не могат да си позволят да пропуснат „следващия интернет“.
Citigroup припомня урока от 2000-та – телекомите тогава изградиха оптични мрежи за стотици милиарди, но едва след години това донесе реални приходи. Междувременно дойде крахът. Днес кредитните пазари са изправени пред подобна дилема – финансират се центрове за данни, енергийна инфраструктура и облачни услуги със срокове на дълга от 20–30 години, а ние дори не знаем как ще изглеждат моделите след пет. Както каза Рут Янг от S&P Global: „няма историческа база за прогнозиране на бъдещите парични потоци“. Това означава, че купуваме билет за влак, без да сме сигурни дали релсите изобщо водят някъде.
Интересното е, че експозицията идва от различни посоки. Най-големите корпорации като Meta или Google финансират проектите си с класически инвестиционен дълг, защитен от солидни парични потоци – сравнително безопасен инструмент. Но бумът дойде от частния кредит. UBS изчислява, че само за последните три тримесечия минимум 50 милиарда на тримесечие влизат в AI чрез директни заеми – два до три пъти повече, отколкото осигуряват публичните пазари. На всичко отгоре, комерсиални ипотечни ценни книжа (CMBS), обезпечени от плащанията на дата центрове, вече са скочили с 30% до 15,6 милиарда. С други думи, дългът се пакетира и препродава – нещо, което силно напомня на модела от преди Голямата рецесия.
Наченки на напрежение вече се виждат. UBS отбелязва ръст на PIK заемите (плащане с нов дълг вместо кеш) – делът им в технологичните BDC фондове стигна 6%, най-високото ниво от 2020 г. Това е класически сигнал за напрежение – когато бизнесите не могат да плащат в брой и прехвърлят всичко в бъдещето, накрая идва моментът на истината.
Въпросът, който тревожи кредитните стратези, е прост: кой в крайна сметка ще носи загубите, ако AI проектите не оправдаят очакванията? Ако енергийни компании строят електропреносни мрежи със заеми за десетки милиарди, а след 10 години AI се окаже в различна посока – тези дългове ще висят над баланса. Ако дата центрове губят клиенти и приходите паднат, обезпечените книжа ще започнат да губят стойност. Това не е просто корпоративен риск – това е системен риск, който може да удари и пенсионни фондове, и застрахователи, и банки.
И все пак, потопът от капитал едва ли ще спре. Както казва Джон Медина от Moody’s: „Директните кредитори непрекъснато набират капитал и той трябва да отиде някъде.“ А когато има хиперскейлъри с почти безкрайни потребности, това изглежда като „дългосрочен инфраструктурен актив“. Дори ако е актив върху пясъчна основа.
Пазарният контекст е особено интересен. Докато акциите на AI гигантите се движат на рекордни оценки, кредитните пазари все по-силно се преплитат с тях. Ако се окаже, че печалбите от AI няма да оправдаят очакванията, първо ще пострадат облигациите и частният кредит, а оттам вълната ще стигне до акциите. Обратното също е възможно – ако AI наистина доведе до експлозия на продуктивността и приходи, тези дългове ще се изплатят лесно, а инвеститорите ще спечелят двойно. Залогът е огромен и напомня на етапите преди балоните – когато печалбата изглежда сигурна, а рисковете се подценяват.
Какво следва? В краткосрочен план вероятно ще видим още мегасделки – OpenAI вече намеква за проекти на стойност трилиони, а кредитните институции са готови. В средносрочен план, рисковете са свързани с „прегряване“ и надценяване – както при дот-ком ерата, много от проектите ще изчезнат, а инвеститорите ще останат с неликвидни активи. В дългосрочен план въпросът е дали AI наистина ще промени продуктивността на глобалната икономика. Ако отговорът е „да“, тогава сегашните тревоги ще изглеждат като кратък шум. Ако обаче се окаже, че ползите са ограничени, сегашният дългов бум може да се запомни като новия балон, финансиран не от акции, а от кредит.
Историята ни учи, че всеки бум носи и семената на своя крах. Но тя също показва, че след краха често идва истинското изграждане на стойност. AI революцията може да се окаже точно това – първо прекалено обещание, после болезнен спад, и накрая – реална трансформация. Въпросът е кой ще има търпението и капитала да преживее целия цикъл.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовитепазари?
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.17 | ▲0.95% |
USDJPY | 146.94 | ▼0.98% |
GBPUSD | 1.35 | ▲0.85% |
USDCHF | 0.80 | ▼0.88% |
USDCAD | 1.38 | ▼0.51% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 45 683.00 | ▲1.69% |
S&P 500 | 6 478.88 | ▲1.27% |
Nasdaq 100 | 23 560.90 | ▲1.35% |
DAX 30 | 24 398.50 | ▲0.33% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 114 349.00 | ▼0.90% |
Ethereum | 4 826.82 | ▲1.05% |
Ripple | 3.03 | ▼0.61% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 63.74 | ▲0.39% |
Петрол - брент | 67.26 | ▲0.27% |
Злато | 3 371.57 | ▲1.00% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 504.75 | ▼0.42% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 112.14 | ▲0.53% |
Germany Bund 10 Year | 129.33 | ▲0.18% |
UK Long Gilt Future | 90.95 | ▲0.35% |