Снимка: Istock

Пазарите вече залагат почти на сигурно, че през септември Фед ще натисне спусъка и ще свали лихвите. Но ако слушаме двама ключови регионални банкери – Остън Гулсби от Чикаго и Рафаел Бостик от Атланта – този сценарий изобщо не е толкова бетониран, колкото изглежда на екрана на трейдърите. И двамата дадоха ясен сигнал, че предпочитат първо да се уверят какво реално правят митата с инфлацията, преди да започнат да режат лихвите.

Гулсби избра цветна метафора, наричайки тарифите „като да хвърлиш шепа пръст във въздуха“ – никой не знае накъде ще падне. За него митата носят риск от най-лошия кошмар за една централна банка – стагфлация. Представете си инфлацията тръгва нагоре, а заетостта надолу, при това едновременно. И тогава, както той каза, „няма очевиден отговор какво да направиш“.

Последният доклад за потребителските цени показва, че „ядрената“ инфлация (без храни и енергия) е скочила с 0.3% за месец – най-много от половин година – и 3.1% на годишна база. И по-лошото – този ръст идва и от услугите, които нямат нищо общо с тарифите. „Всички се надяват, че това е просто шум в данните – един месец и край. Но ако видим няколко последователни месеца, в които тарифната инфлация прелива в други сектори, тогава вече имаме проблем“, предупреди Гулсби.

От своя страна Бостик взе думата пред бизнес публика в Алабама и извади друг аргумент за търпение – безработица от 4.2% все още е исторически ниска, което означава, че балансът на рисковете остава наклонен към инфлацията. С други думи – при инфлация над целта и несигурен ефект от тарифите, има защо да се изчака.

Разбира се, слабите данни за пазара на труда в юли наливат вода в мелницата на „гълъбите“. Икономиката е добавила едва 73 хиляди работни места, а данните за май и юни са ревизирани надолу с цели 258 хиляди. Това свали средния тримесечен ръст на заетостта до скромните 35 хиляди – темпо, което вече не звучи като „силен пазар на труда“.

Така се оформя странен пъзел: пазарите залагат на почти сигурен септемврийски срив на лихвите, а част от Фед – включително гласовити фигури като Гулсби и Бостик – искат да натиснат пауза. Преди следващото заседание на 16–17 септември ни чакат „живи“ дискусии, както се изрази Гулсби, и ще трябва да се улучи перфектният момент за действие – най-трудното упражнение за всяка централна банка в преходни моменти.

Историята показва, че именно в такива фази пазарите стават уязвими на резки обрати. Еуфорията от предстоящи намаления на лихвите може да се изпари за минути, ако от Джаксън Хол на 22 август Пауъл излезе с реч, която охлади ентусиазма. А ако към това добавим и непредвидимите ефекти от тарифите, комбинацията може да изненада дори най-опитните играчи на Уолстрийт.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.