Снимка: Istock

Пазарите обичат рекорди, но понякога именно те са най-силният сигнал за предпазливост. S&P 500 премина за първи път в историята над 6 400 пункта, Nasdaq и Dow Jones затвориха с ръст над 1%, а индексът на страха VIX се свлече до 14.73 – най-ниското си ниво от края на 2024 г. Оптимизмът се подхранва от юлските данни за инфлацията – 0.3% месечно и стабилни 2.7% годишно – които поддържат надеждите, че Федералният резерв ще намали лихвите още през септември. Но зад лъскавата фасада има един тих, но сериозен риск – тарифите.

В момента много американци все още не усещат пълния ефект на митата, наложени от администрацията на Тръмп. Нито новият покрив, нито ремонтът на кухнята струват повече заради вносните мита – засега. Големите национални изпълнители „гълтат“ част от цената, намалявайки маржовете си, а бизнесите работят с предмитни запаси и се възползват от търговски зони. Но буферите се топят. Според икономисти от EY-Parthenon, когато тази защита изчезне, инфлацията може да набъбне към 3.2% до края на годината, движена почти изцяло от тарифната търговска политика.

Това създава ситуация, в която пазарите може би вече са калкулирали сценарий „меко приземяване + лихвени облекчения“, а потребителят още не е получил пълния удар. И тук е опасността – както казва Джо Ферара от Gateway Investment Advisors, „когато всичко е твърде спокойно, дори най-малкият шок може да отприщи волатилност“. Една пералня или автомобил, оскъпени със стотици долари заради мита, имат съвсем различен ефект върху бюджета от бананите, които са поскъпнали с долар.

Проблемът е и в структурата на разходите – според проучване на Федералния резерв високодоходните домакинства (100 000+ долара годишно) са били двигателят на потреблението след 2021 г., докато разходите на ниско- и среднодоходните групи буквално са стагнирали до края на 2024 г. Имаме „двупластова“ икономика – горният слой харчи, корпоративните печалби изглеждат добре, но основата е уморена и изчерпана. Ако тарифите започнат да се прехвърлят изцяло към потребителите, ефектът ще е бърз и осезаем.

Дори оптимистите признават, че компаниите могат да абсорбират част от удара, но не и завинаги. При по-слаб пазар на труда и забавяне в доходите, тарифният натиск ще се превърне в по-нисък растеж и по-ниски печалби. Федералният резерв може да помогне с намаляване на лихвите, но дори това ще изисква съпътстващ фактор – спад на 30-годишните ипотечни лихви до около 5.5%, за да се отключи нова вълна от рефинансиране, както през 2022 г.

Инвеститорите често обичат да казват, че пазарите „гледат напред“. В момента те гледат към свят с по-ниски лихви, силни печалби и овладяна инфлация. Но този свят може да се окаже мираж, ако тарифната вълна удари едновременно потреблението, цените и маржовете. При рекордно високи нива на индексите, балансът между нагоре и надолу изглежда крехък – и това е моментът, в който разумният инвеститор си напомня, че най-опасното време често е, когато всички изглеждат спокойни.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.