Снимка: Istock

Малко са моментите в историята на пазарите, в които растежът на една индустрия изглежда толкова неизбежен, че границата между реалност и надежда изтънява до невидимост. Днес живеем в такъв момент. Изкуственият интелект не просто променя компаниите – той променя езика, вярата, логиката и очакванията на инвеститорите. Всичко, което дори леко мирише на „AI“, получава аванс от бъдещето, опакован в текуща цена.

Но колко струва бъдещето, когато настоящето все още не го е настигнало?

Компании като Nvidia, Broadcom и Super Micro се превърнаха в символи на технологичната доминация на следващото десетилетие. Те продават не само хардуер, но и мечта. Мечта за автоматизирани процеси, интелигентни машини и нови нива на продуктивност, които ще преобразят целия икономически модел. Анализите не говорят за това какви са приходите днес – говорят за това какъв ще бъде пазарът след 5, 10, 15 години. Само че този пазар все още не съществува. И точно това прави инвестицията както интригуваща, така и опасна.

Истинският риск не е дали технологиите ще се наложат. Истинският риск е в темпото на разгръщане. Ако цената днес предполага, че компаниите ще реализират пълния си AI потенциал до 2027 г., но това се случи чак през 2032 г., резултатът може да бъде катастрофален за текущите оценки. Пазарът не наказва лошите идеи – той наказва забавянето. И в момента темпото, което се очаква от водещите AI играчи, клони към свръхчовешко.

В същото време пазарът почти не цени рисковете, които идват от самия технологичен прогрес. Регулациите, енергийната интензивност, геополитическата конкуренция за чипове и знание, ограниченото предлагане на експертиза – всички те са реални пречки. Но инвеститорите гледат единствено графиката. И графиката казва: „Нагоре.“

Пазарът на изкуствен интелект днес напомня много на пазарите на интернет в края на 90-те. Технологията беше реална, бъдещето – също. Но това не спаси цените от срив, когато се оказа, че ще отнеме повече време, повече капитал и повече болка, за да се реализира обещанието. Същото важи и днес. AI не е балон. Но може да стане балон, ако продължи да се цени с такава скорост и увереност, без обратна връзка от реалната икономика.

Умният инвеститор трябва да си зададе въпроса: купувам ли бъдеще или купувам очаквания? И мога ли да различа двете?

Когато всички вярват в една и съща история, маржът на безопасност изчезва. В момента пазарът не се опитва да оцени реалистично компаниите – той се състезава в това кой ще повярва повече. В подобна среда цената е функция на настроението. А настроенията се обръщат внезапно.

Възможно е след десетилетие Nvidia да бъде най-голямата компания в света, а изкуственият интелект да е във всеки джоб и фабрика. Но това не гарантира, че цената днес ще изглежда евтина тогава. Пазарът не оценява крайната точка. Той оценява пътя – с всички сътресения, разочарования и конкуренция, които ще дойдат по него.

Истинският успех на AI компаниите няма да се измерва само в приходите, а в устойчивостта на бизнес модела при реални пазарни условия. А до тогава – остава въпросът:

Кога иновацията преминава в спекулация? И къде стоиш ти на тази ос?

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.