Снимка: Istock

Нещо странно се случва на пазарите. На пръв поглед и златото и индексите са при рекордни нива. Но логиката на пазарите рядко търпи дълго съжителството на два наративa. Или златото е прекалено скъпо и инвеститорите се презастраховат ненужно, или индексите живеят в илюзия, която скоро ще бъде разбита. Единият пазар греши. Но кой?

Историята подсказва, че подобни разминавания между "страх" и "алчност" са краткотрайни. В момента златото говори за тревога – за недоверие към устойчивостта на фискалната и монетарната политика. Покачването му до над 2 300 долара за тройунция не е резултат от импулс или временна паника. То идва в среда, в която доходността по облигациите спада, лихвите са на ръба на цикъла на понижение, а инфлационният натиск продължава да ври под повърхността. Централните банки купуват злато в рекордни количества, а суверенните фондове пренасочват експозицията си от западни финансови инструменти към активи, които не зависят от доверието в някоя институция.

В същото време индексите отразяват различна реалност – реалност, в която растежът на печалбите, особено при големите технологични компании, продължава да подхранва еуфорията. Nvidia, Microsoft, Apple и Tesla заедно заемат почти абсурден дял от пазарната капитализация на S&P 500. Това не е просто доминация – това е концентрация на пазарна вяра. А когато вярата се концентрира, рискът от внезапно разколебаване нараства експоненциално.

Съотношението между злато и S&P 500 показва интересна картина. При исторически анализи се вижда, че в моменти на екстремна надценка на акциите, златото често изостава – докато дойде момента на пренареждане. В последните месеци обаче и двете вървят нагоре – парадокс, който не може да се задържи дълго. Златото се покачва, когато инвеститорите очакват нестабилност, лихвени понижения и дългосрочни фискални дисбаланси. Индексите се покачват, когато пазарът вярва в растеж, иновации и контрол върху инфлацията.

Не могат и двете да бъдат прави. Или пред нас стои нова златна ера на технологиите, която ще пренапише правилата на продуктивността и ще отвори път към по-високи оценки – и в този случай златото ще се върне към по-ниски нива. Или напротив – зад фасадата на технологичен оптимизъм се крие макроикономическа нестабилност, която златото вече започва да сигнализира. Тогава индексите ще трябва да коригират.

В подобна ситуация разумният инвеститор не трябва да пита "кое ще спечели", а "кое ще се окаже по-уязвимо, ако нещата се объркат". И там картината става по-ясна. Златото няма лихва, но и няма риск от фалит, няма отчетен сезон, няма прогноза, която да не се покрие. То просто е. Докато акциите, особено технологичните, са в плен на очакванията. Един квартал с по-ниска печалба и ефектът може да бъде драматичен.

Именно това прави златото по-устойчиво в момент на съмнение, а индексите – по-крехки, когато ентусиазмът се окаже преждевременен.

Разумната стратегия в подобна среда не е "всичко в злато" или "всичко в акции". Тя е в баланса между реалната стойност и очакваната възвръщаемост. Възможно е нито едното да не е прекалено скъпо, ако навлезем в цикъл на понижаващи се лихви, мек икономически спад и растяща производителност. Но също толкова възможно е и двете да се окажат жертви на собствения си успех – златото поради прекалено търсене, акциите – поради прекалена вяра.

В крайна сметка въпросът не е просто дали златото или индексите грешат. Въпросът е: кое от двете има по-голям марж за грешка – и дали ти, като инвеститор, си готов да понесеш цената, ако познаеш... или ако сбъркаш.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.